Най-дългият ден в годината бележи т. нар. лятно слънцестоене. Това е моментът, в който Слънцето стига до най-северната си или най-южната точка спрямо Земята. Този момент в Северното полукълбо през ХХІ век е на 20 или 21 юни, а в Южното – на 21 или 22 декември (в края на века на 20 декември).
Същите тези дати, само че в противоположното полукълбо отбелязват зимното слънцестоене. Съответно, тогава денят е най-кратък, а нощта е най-дълга.
Въобще, сред географските ширини извън тропиците се забелязва, че лятното слънцестоене настъпва в най-дългия ден – именно в това денонощие по обед височината на Слънцето в небето е най-голяма.
В цял свят празникът на лятното слънцестоене се празнува широко от различни народи. Той отбелязва възраждането на природата, придружен от ритуали на молитви, обилни трапези, танци, народни игри, конни надбягвания, състезания на най-силните и сръчни младежи.
Конкретна, постоянна дата за слънцестоене не съществува, понеже календарът не измерва точно въртенето на Земята - но винаги празникът се отбеляза между 20 и 22 юни.
Терминът „слънцестоене“ се е наложил, защото Слънцето в този ден (както и няколко дни преди и след него) сякаш не се движи, а стои неподвижно в зенита си. В другата част от годината наклонът на Земята около нейната ос сякаш кара Слънцето да се „движи“ съвсем осезаемо за човешкото око през деня.
Най-огромният огън, сътворен от човек, бил запален именно послучай лятното слънцестоене в Олесун (Норвегия) през 2010 г. и достигнал 40.5 метра височина.
Няколко седмици след слънцестоенето настъпват и най-горещите летни дни. Би било логично да се смята, че положението на Слънцето в своя зенит трябва да причини най-много топлина, но по-голямата част от Земята е покрита с вода, на която й отнема доста време, за да промени температурата си. Затова жегата ни „настига“ пет-шест седмици подир слънцестоенето.
В Древен Египет това бил и първият ден от новата година. Египтяните забелязали, че малко по-рано на небосвода се появява звездата Сириус, за която вярвали, че допринася за разливането на голямата река Нил – а това било крайно важно за селското стопанство. По тази причина в древния египетски календар годината започва с възхода на Сириус непосредствено след слънцестоенето.
В Древен Китай енергиите „ин“ и „ян“ били смятани за основата на всички явления и взаимодействие им било източник на всички елементи в света, като обуславяли цялото му разнообразие. Според древните китайци преди лятното слънцестоене „ян“ направлява света, а после, чак до зимното слънцестоене, светът се контролира от „ин“.
В Древна Елада лятното слънцестоене било ден, когато всички хора са равни. Тогава гърците въздавали жертви на Крон, бога на земеделието, а робите празнували заедно със свободните хора.
На пръв поглед, в горещия ден през лятното слънцестоене Слънцето е по-наблизо до Земята, отколкото в студения ден през зимното слънцестоене. Обаче е точно обратното, защото летните горещини се дължат на наклона на Земята спрямо Слънцето, а не на разстоянието до него.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Eднажден - началото на Новата година за прабългарите