В неделя, 17 март, точно 7 седмици преди най-светлия Християнски празник – Възкресение Христово, отбелязваме друг не по-малко значим за християнския свят – Сирни Заговезни, ден за прошка. Не онази прошка, която изричаме по навик, а прошката в нейния най-чист християнски смисъл – прошката като символ на вярата, прошката от кръста на Голгота, прошката като пречистване на душата, за да посрещне тя възкръсналия син Божий на Великден по-добра, омиротворена, изпълнена с обич, нетаяща гняв, омраза и други човешки слабости и грехове.
На Сирни Заговезни по стара традиция не само търсим опрощение на грешките и слабостите си, на лошите думи, помисли и дела, не само изричаме думите: „Прощавай, мале, тате...“ и чуваме „Простено да ти е! Господ да прощава“, но спазваме и много други обичаи, наследени от дедите ни, обичаи както християнски, така и езически, обичаи, пренасящи корените ни и паметта на народа през вековете.
Питка за Сирни Заговезни за 30 минути
Обичаи за Сирни Заговезни
- Хамкане
С тази интересна дума дедите ни някога са наричали ритуала за Сирни Заговезни, за който се връзва на здрав конец халва или яйце и се завърта над главите на членовете на семейството, които трябва да хванат храната само с устата си, без да използват ръцете си. Вярвало се, че всеки, който успее да докосне с устни или зъби халвата или яйцето, дори без да успее да ги задържи в устата си, ще се радва на добро здраве през годината, а по самия конец се гадаело каква ще е годината и ще има ли венчавка в семейството според начина, по който гори той, когато традиционно го запалели след края на ритуала.
- Кукери
Кукерството е стара езическа традиция, съхранена през вековете и превърнала се в неразделна част от един от най-светлите християнски празници – Сирни Заговезни. Кукерите гонят злите сили със страховитите си маски и облекла, със звъненето на чановете, и носят берекет и здраве, а игрите им са интересни за всички – от най-малките до най-старите. Кукерските игри са традиция, характерна днес само за някои части от страната, но винаги може да посетите кукерските фестивали, ако в града ви тази традиция не е съхранена и пренесена през вековете.
Месни и Сирни заговезни 2024 - кога се падат и какво се прави
- Чавги
Чавги се наричали стрели, направени от дрян, които момците хвърляли запалени в двора на момата на сърцето им, на девойката, която са избрали. На Сирни Заговезни огън запален е част от много ритуали и традиции, тъй като е символ на пречистването, свързан с опрощението и мира за душата. След Сирни Заговезни започват дълги пости – най-дългите – Великденските, наречени Велики пост, по време на които не само е забранена консумацията на месо и млечни продукти, но и народни веселия, венчавки, хора, събиране на момите и момците на мегдана за веселба, както и обясненията в любов, така че това бил последният ден преди Великден момците да „кажат“ безмълвно чрез тези стрели на избраниците си, че ги обичат.
- Сиреници
На Сирни Заговезни огън се пали и присъства като ритуал и под формата на сиреници- ритуални огньове, палени, за да пречистят вярващите от злите сили, от болестите, от всичко лошо. Сирениците, наречени на празника Сирни Заговезни, се прескачали за здраве. Всемогъщата сила на огъня изгаряла всичко – и болести, и злини. Вярвало се, че така дедите ни гонели и… бълхите, поверие, което днес може да ни се струва абсурдно и забавно, но в онези години, когато всички отглеждали добитък, който ги хранел, и често нощували при него, предпазването от малките гадинки, носещи болести, било от голямо значение.
На Сирни Заговезни огън се пали и под формата на ойлалия (запалено каче с катран, което въртели), оратници (дърво, на което има слама, която се пали) и оруглици (запалени намазани с катран кошове).
Днес у нас тази традиция за палене на огньове на Сирни Заговезни е позабравена, съхранена е само в някои части от страната, а по-често ритуално прескачаме огън за здраве и „изгаряне“ на болестите и бедите на 1 март – деня на Баба Марта, докато в миналото сирениците били част от празника Сирни Заговезни, тъй като старите българи искрено вярвали в всемогъщата сила на огъня – част от много български празници.
