Историята на либерийската държавност започва с пристигането в Западна Африка на първите американски чернокожи заселници, които наричали себе си „американо-либерийци“ и основали на брега колония от „свободни чернокожи“ през 1822 г. под егидата на частната организация „Американско колонизационно дружество“. По споразумение с главатарите на племената в региона заселниците купили територии с площ над 13 хиляди кв. км, за които платили с различни любопитни за местните туземци, забавни, шарени и, общо взето, безполезни предмети на обща стойност 50 (!) долара.
През 1824 г. колонията била наречена Либерия и приели конституция. До 1828 г. заселниците превзели бреговата ивица, която представлявала крайбрежието на днешна Либерия (дълго приблизително 500 км), а след това окупирали и части от брега на сегашните Кот д'Ивоар и Сиера Леоне.
На 26 юли 1847 г. чернокожите заселници от САЩ обявили република Либерия за независима. Те възприемали континента, от който прадедите им били отведени като роби, за „обетована земя“ - но не се стремели да се присъединят към местните африкански общности. Идвайки в Африка, те се определяли като „американци“ - и местните жители, както и английските колониални власти на съседната Сиера Леоне ги смятали именно за американци. Символите на новата държава (знаме, девиз и печат), също и избраният начин на управление отразявали тяхното американско минало.
В Либерия издирват 100 милиона изчезнали долари
Пръв президент на Либерия през 1848 г. станал Джоузеф Робъртс.
Религията, традициите и социо-културните стандарти на американо-либерийците се основавали на традициите на робовладелския американски юг преди Гражданската война в САЩ през 1861-65 г. Взаимното недоверие и враждебност между „американците" от крайбрежието и „туземците" от вътрешността на континента породили продължителни и доста успешни опити от страна на американо-либерийското малцинство да господства над местното чернокожо население, което смятали за варвари и хора второ качество
В най-новата си история - от 1990-те до 2005 г. Либерия се разтърсвала от гражданска война.
Забележителности
Днес Либерия има 5.3 млн жители и 111 370 хил. кв. км площ.
Тропически гори с ценните им дървесни видове и добро океанско крайбрежие са основните атракции на страната. Атлантическото крайбрежие се простира на почти 580 км, над половината от които са великолепни пясъчни плажове. Но поради липса на модерна инфраструктура повечето са в окаяно състояние.
Все пак плуването и гребането са популярни по пясъчните плажове на Либерия. Най-красивите се намират в района на Робъртспорт. Сезонът за дайвинг (подводно гмуркане) край бреговете на страната продължава от декември до май, когато морето е най-чисто и климатът е доста сух. Има добри условия за риболов в реките Месурадо и Сейнт Пол, по океанското крайбрежие и на езерото Писо, където все още съществуват традиционни рибарски селища.
Столица на страната е Монровия, разтегната по крайбрежието на океана и разчленена от множество заливи, лагуни и скалисти носове. В града има няколко нощни клубове, барове и ресторанти, концентрирани в района на улица Garli.
15 изчезнали при корабокрушение край Либерия
На 80 км от Монровия се намира езерото Писо - любимо място за почивка на столичани и малкото туристи, голям курортен център в миналото, идеално място за риболов и етно-туризъм. Езерото предлага подходящи условия и за водно спортуване.
Обиколки с екскурзовод до някои от най-големите каучукови плантации в света - Файърстоун, разположени на 50 км от Монровия, също представляват известен интерес.
Живописните водопади Кпа-Таве са на 4.5 часа път с автомобил от Монровия (препоръчително е да наемете джип или въобще нещо с висока проходимост - пътищата са доста лоши).
Столицата разполага с частен голф-клуб, както и с множество футболни игрища. Футболът е либерийският национален спорт и неговите мачове, поради интензивността на страстите и наличието на определен национален привкус както в дизайна на трибуните, така и в поведението на феновете, също може да се счита за своеобразна местна атракция.
