Още от древността змията се смята за митично създанеи. Повечето хора изтръпват при вида на змия, но има и такива, които ги обичат, дори отглеждат у дома. Любовта към змиите се нарича офиофилия, а страхът от змии - офиофобия.
По света съществуват много видове змии, повечето от които не са опасни. Едва 15% от змиите са отровни, в повечето случаи не смъртоносно. Европа е континентът с най-малко опасни видове змии, включително и България. И все пак съществуват такива, които е добре да избягваме.
Колко вида змии има в България?
В странати ни се срещат 17 вида змии, от които само 2 са опасни.
Змиите населяват различни местообитания, включително гори, полета, градини, дори градски райони. Те са месоядни, хранят се с гризачи, птици, влечуги и насекоми. Имат отлично обоняние и могат да откриват плячка чрез вибрации в земята. Умеят да пълзят, да плуват и да се катерят според местообитанието и поведението.
Коя е най-отровната змия в България?
Най-често срещани неотровни змии
Най-разпространените змии в България са пясъчна боа (пясъчница), голям стрелец, тънък стрелец, черноврата стрелушка, медянка, смок-мишкар, змия-червейница, леопардов смок, сива водна змия и др.
Червейницата се среща в южната част на долината на Струма, Източните Родопи, около Харманли и Свиленград. Предпочита сухи места с тревиста растителност и редки храсти. Прекарва по-голямата част от живота си под земята, излиза само при топло и влажно време. Червейницата е сляпа, не хапе и не е отровна.
Пясъчната боа се среща в районите на Пловдив, Пазарджик, Хасково, Свиленград, Сандански. Любимо място й е пясъка, където се заравя и се движи под него. Обитава и каменисти места, песъчливи почви, бедни на растителност. Не е отровна и рядко хапе при улавяне. Тя е сред най-застрашените видове влечуги в България.
Смокът стрелец (синурник) се среща главно до надморска височина 1100 м. Обитава степни и скалисти местности, храсталаци и редки гори, както и обработваеми площи. Активен е през деня, обича да се катери по храсти и дървета. Достига дължина до 2,5 м. Не е отровен, но хапе силно, ако е застрашен.
Медянката достига до около 65 см. На цвят е сива, понякога с кафеникав оттенък, но има и форми с бакърено червена окраска, откъдето идва името й. По гърба има неправилни тъмни петна, наподобяващи усойницата, затова често се бърка с нея. Лесно се отличава по тъмната ивица, която преминава през окото. Среща се в цялата страна до височина 1600 м. Не е отровна, но, ако е застрашена, съска и хапе.
Защо сънувате ЗМИИ - от предстоящи промени в живота до здравословни проблеми
Отровните змии в България
Пепелянка
Най-разпространената отровна змия в България е пепелянката. Среща се по скали и сипеи, поляни и храсти до около 1450 м височина. В горещите дни влиза във водата, за да се разхлади.
Пепелянката е средна по големина змия, достига до 50-70 см, много рядко над 100 см. Обикновено е пепелява (откъдето идва името й) - от бежово до светло кафява, с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. Има рогче на върха на муцуната.
Тази змия се страхува от човека и избягва неговата компания. Ако попадне на човек, започва да съска и бавно се оттегля. Ако бъде уловена или приклещена в ъгъл, се навива на кълбо и съска. В краен случай хапе. Отровата рядко застрашава живота, но може да бъде опасна за възрастни хора, деца или болни, които имат по-слаб имунитет.
Усойница
Усойницата е дребна змия, рядко над 60 см. Не обича да е близо до хората, най-често се среща по планините над 900 м височина. Интересно е да се знае, че усойницата е най-студолюбивото влечуго на света и единственото, което се среща дори и в северния полярен окръг. Храни се с гризачи, по-рядко с влечуги и птици.
Може да е много пъргава и да скрие на безопасно място. Ако е нападната, се навива на кълбо и съска. Ако не я закачате, ще продължи пътя си и няма да ви приближава. Ако човек я доближи и нападне, може да хапе. В сравнение с пепелянката, усойницата е по-малко отровна и при ухапване отделя по-малко токсин.
