Този стар инструментален лъков инструмент е неразделна част от корените и традициите ни, от фолклора, от музиката, събирала някога всички на мегдана.
Неделима от историята ни като българи и от историята на музиката у нас, гъдулката започва да се изучава в редица средни училища у нас от 1966 година, като първото е СМУ „Панайот Пипков“ в гр. Плевен, а след по-малко от десетилетие обучението по гъдулка навлиза и във висшето образование с откриването на специалност „Народни инструменти и народно пеене“ в Пловдив, чиято задача била подготовка на специалисти с висше образование по гъдулка. Въпреки специалностите в средното и висшето образование, свързани с гъдулката, и популярността на уреда, мнозина днес се затрудняват да отговорят колко струни има гъдулката, както и на други елементарни въпроси за устройството ѝ.
Колко струни има гъдулката?
Още: Колко струни има китарата?
Струните са най-важната част на този фолклорен музикален инструмент, тъй като от тях се излича звукът, ражда се музиката чрез движението на лък по струните, чиито брой може да бъде различен. Напразно сте очаквали да откриете един-единствен отговор на въпроса колко струни има гъдулката, защото броят им варира, като най-често е 3 или 4 основни струни, под които са прикрепени допълнителни резониращи, а при копанката – по-малкият вариант на гъдулката, познат в Добруджа, основните струни са само три. Струните на гъдулката най-често се правили от косми от конска опашка и се наричали пириги.
С 3 основни струни е съвременната оркестрова гъдулка, базирана на тракийската, а броят на допълнителните прикрепени струни е 11.
Много по-рядко можем да попаднем на представители на този стар фолклорен уред, изработени със 5 или със 6 основни струни, но такива съществуват и отговорите 5 или 6 на въпроса „Колко струни има гъдулката“ са напълно верни.
Различен е не само броят на основните струни, но и движението на лъка, което ражда тона и сладкия глас на гъдулката – преминаването му от струна на струна става чрез завъртане на самия инструмент и не е еднакво през цялото време.
Произход на името на гъдулката
В някои краища на страната гъдулката била позната като „кеманча” – от там и запазеното до днес име на гъдулката в някои райони – кеманче. Съвременното име, с което е познат този фолклорен музикален уред днес – гъдулка – произхожда от славянската дума гудок.
Гъдулката освен копанка в Добруджа се нарича още гьола в Хасковско, кеменче в Западна България и части от Тракия.
Днес гласът на гъдулката съпровожда народните песни, фолклора, използва се и като солов, и като ансамблов инструмент.
Още: Христина Белева и гласът на гъдулката
История на гъдулката
Първите писмени исторически сведения за присъствието на гъдулката като музикален инструмент у нас, са свързани с българи, свирели на гъдулка във византийския императорски двор. Историята на гъдулките в Европа започва през първи век сл.Хр., когато те проникват от Азия. Тези музикални инструменти били толкова чужди за византийските хронисти и за европейците като цяло, че те ги оприличили на лира и записали така. Всъщност византийска лира, описана за първи път от персийския географ Ибн Хуррададби, е заимствана от ранните българи, като такава е намерена в Новгород – доказателство, подкрепящо твърдението. И до днес фолклорни инструменти, подобни на българската гъдулка, се срещат в Гърция и Хърватско с името, което Теофлакт Симоката им е дал – в Гърция – лира, в Далмация – лирица.
Гъдулката е съставена от отделни части, носещи старинни имена, в много от случаите – български, като корито или копанка, с която стара българска дума се назовавало тялото на гъдулката, чивии – името на макарите, около които се навиват краищата на струните, чиле – за лъка на гъдулката и т.н.
