Първите женски манастири
Трудно е да се каже кога възниква първият женски манастир по българските земи. Знае се, че това става веднага след покръстването през 865 г. Броят на женските манастири през Средновековието е твърде ограничен, не са известни тяхното вътрешно устройство и броят на монахините в тях. Съществуват данни за български царици, които доброволни или насилствено са изпращани в манастири. Като монахини постъпвали и роднини на видни боляри, както и бедни девойки.
С падането на България под османска власт повечето манастири са унищожени. През XV в. започва възобновяването на порутените манастири. Възстановени са, обаче, само някои от мъжките манастири. До началото на XVII в. девически манастири все още не функционират.
Топ 4 на най-големите манастири в България
Промените през Възраждането водят до материално замогване на българите в много селища, възпитание и обучение на девойките. По това време повечето семейства са многодетни и момичетата няма къде да получат елементарна грамотност. Затова някои родолюбиви чорбаджии започват да мислят за идеята за откриване на девически манастири, където да изпращат дъщерите си.
Първите женски манастири от този период възникват в самите населени места, за да се избегне рискът от нападения, а и контролът на обществото да бъде по-голям.
През около 1738 г. възниква първият девически манастир по българските земи - Калоферският манастир “Св. Въведение Богородично”. Начолото е положено от две местни девойки, които са замонашени от рилския таксидиот йеромонах Доротей. Най-напред момичетата са настанени в метоха на Рилската обител, а впоследствие е изграден голям девически манастир с няколко десетки монахини и послушници. По подобен начин възниква и Сопотският девически манастир “Св. Въведение Богородично” на Самоковския “Покров Богородичен”.
Женските манастири в България днес
В България има 214 манастира, някои от които са скални. От тях 122 манастира са действащи - 43 са мъжки, а девическите са 49.
Еко някои от най-известните сред тях.
Соколски манастир
Соколският манастир "Успение Богородично" е разположен в местността Соколова пещера, на 15 км югоизточно от Габрово и на 4 км от комплекс “Етъра, с който го свързва туристическа пътека, преминаваща през красива местност.
Манастирът е основан през 1833 г., когато архимандрит Йосиф Соколски построява малка дървена църква и паянтова жилищна постройка. Следващата година с помощта на хора от близките села на мястото на дървените постройки е издигнат и осветен голям храм. През Възраждането в Соколския манастир е основано килийно училище. Тук намират убежище Васил Левски и четата на капитан дядо Никола. През Руско-турската освободителна война манастирът е превърнат в лазарет за ранени руски войници.
През 1868 г. прочутият майстор Кольо Фичето построява кръгообразна каменна чешма с осем чучура, която е запазена и до днес и е една от най-интересните забележителности в манастира. До средата на XX в. манастирът е бил мъжки, но през 1959 г. тук се преместват монахините от Габровския девически манастир и става девически. При преместването си монахините донасят ценни икони и документи.
Топ 10 на най-старите манастири в България
Килифаревски манастир
Манастир “Рождество Богородично” е действащ девически манастир. Разположен е на 16 км южно от Велико Търново и на около 5 км от град Килифарево. Заедно със стенописите и иконостаса на църквата, е обявен за художествен паметник на културата. Килифаревският манастир е основан около 1350 г. от св. Теодосий Търновски и подпомогнат от цар Иван Александър. В манастира се развива книжовна дейност, а през 1393 г. е унищожен от османските нашественици.
На днешното си място манастирът е построен отново през 1718 г., а в края на XVIII в. отново е разрушен. Повторното му възстановяване започва през 1842 г., когато майстор Кольо Фичето изгражда едновременно църквата “Св.Димитър” и жилищните постройки. Старата църква “Рождество Богородично” е превърната в параклис, посветен на св. Теодосий Търновски.
Калоферски манастир
Девическият манастир “Въведение Богородично”, известен още като “Горният метох”, се намира в западната част на китното градче Калофер. Разположен е на възвишение, на десния бряг на река Тунджа. Началото на днешния девически манастир е положено с основаването на Горния метох около 1738 г. През кърджалийските времена в края на XVIII и началото на XIX в., когато Калофер е бил трикратно опожаряван, манастирът два пъти е разоряван и отново възстановяван.
След Освобождението оцелелите калоферски монахини от четирите метоха в града възстановяват само Горния метох и така израства Калоферският девически манастир. За тази цел се изпращат монахини за събиране на дарения в Русия. През 1881 г. манастирът е успешно възстановен, а иконите и църковната утвар пристигат отново като дар от Русия.
От 1991 г. към манастира съществува и неделно училище, като занятията се провеждат в специално обзаведена стая всеки петък. Преподават се православно вероучение и църковно пеене на хора към неделното училище.
