Сформирането на четата на един от най-великите българи Христо Ботев е пряко свързано с жестокото потушаване на Априлското въстание.
Неуспешното въстание
Въстанието избухва единствено в Четвърти революционен окръг. В другите три окръга не придобива очаквания мащабен характер. Подготовката му е слаба и крайно недостатъчна. В Търново “Кървавото писмо” от Копривщица пристига много късно. На 28 април въстават селата Бяла черква, Мусина, Дичин и Вишовград. Легендарен с подвига си остава поп Харитон, който сформира чета от 200 души, с която се укрепва в Дряновския манастир и успява да удържи атаката на 10 000-хилядна османска армия цяла седмица. Героично се сражават и четите на Цанко Дюстабанов и Христо Патрев в Севлиевско и Тревненско. В Сливенския окръг не се стига до избухване на масово въстание. Храбро се сражава четата на Стоил войвода, но повечето въстаници загиват. В Югозападните земи въстанието също няма широк обхват.
Знаете ли на кой връх е убит Христо Ботев?
На помощ от Румъния
По време на въстанието Христо Ботев е в Румъния, където подготвя чета от около 200 мъже. На 17 май 1876 г. той превзема австрийския кораб “Радецки”. Нарочно е избран кораб на централно европейска страна, за да не се създават проблеми за румънското правителство. Четниците се представят за градинари, които пътуват за Сърбия, но впоследствие са разкрити. Въпреки че капитанът на кораба е помолен от османската власт да предаде четниците, той не го прави. Макар корабът му да е отвлечен, той симпатизира на каузата на българските четници и ги оставя на Козлодуйския бряг на 17 май.
Пътят на Ботевата чета
Четниците слизат в Козлодуй под строй с развято знаме. Целуват родната земя и полагат клетва, че ще дадат живота си за нейното освобождение. Четата начело с Никола Войновски се отправя на поход, като спира в село Козлодуй, където разпръсва група черкези. Взема няколко коня и осем коли, после напуска селото. Вечерта стига до село Бутан.
Четниците използват колите, за да направят мост през пълноводната тогава река Огоста и да преминат на отсрещния бряг. Продължават похода си и излизат на пътя Рахово-Враца, като прекъсват телеграфната връзка. В тъмното вземат охранителни мерки, за да осигурят движението в походен ред. Четата се води от около 30-40 души, а основните сили се движат в две колони от двете страни на обоза. Така са в готовност за водене на битка при евентуално нападение на противника.
Знаете ли защо Христо Ботев превзема кораба Радецки?
Тези мерки пречат на група черкези да я доближат. Така четниците минават край село Алтимир и влизат в село Борован, където срещат първото си голямо разочарование. Очакват към тях да се присъединят около 400 местни мъже, но при тях идва само един.
На 18 май четата е нападната от башибозук и черкези, а по-късно и от редовна турска армия.
С ожесточени боеве четата на Христо Ботев се насочва към Врачанския балкан, но за съжаление не получава никаква подкрепа от местното население. Около 30 четници са убити, ранени и изчезнали, сред които и знаменосецът Никола Симов-Куруто. Новият знаменосец е Димитър Стефанов-Казака, който целува знамето и се заклева да го брани с цената на живота си.
Смъртта на войводата
На 20 май започва нова битка, в която врагът надвишава неколкократно четниците. Въпреки глада, жаждата и жегата, хората на Христо Ботев проявяват изключителна смелост и не позволяват врагът да превземе върховете Околчица, Купена и Вола.
Вечерта на 20 май след тежка битка Христо Ботев е убит под връх Камарата. Четата е разпръсната от османците
Различни са версиите за смъртта на войводата. Традиционно е прието, че пада прострелян в челото от враг. Някои смятат, че е застрелян от негов съратник. След смъртта на велекия българин, за войвода на четата е избран Никола Войновски. Четата се разделя на групи и се разпада.
От общо 208 четници, загиналите са 94, заточените са 26, в затворите умират двама, а 76 успяват да доживеят Освобождението на България.
