Не, не е "Под игото"!
Романът “Под игото” от Иван Вазов е завършен през 1888 г. , а като отделно издание излиза през 1894 г.
“Ничтожна фамилия и въздушна природа” е едно уникално съчинение, написано от майстора на нестандартния изказ Нягул К. Семков. Издава го през 1885 г..
Кой е Нягул К. Семков?
Роден около 1850 г. в Клисура. Родителите с голям труд са го изучили на четмо и писмо. По време на Априлското въстание домът му е бил опожарен. След Освобождението Нягул се преселва в София и отваря гостилница.
Какво променя живота на Нягул К. Семков?
През 1882 г. посетител на гостилницата променя живота му. Начетен младеж, който носи със себе си новичка книжка, а на корицата пишело: „Остроумний хидалго Дон Кихот от Манш. Испански роман от М. Сервантеса“. Той не знае кой е Сервантес и Дон Кихот, а още по не знае какво е „роман“? Единственото, което е знаел – къде се намира Испания.
Взема книгата назаем за месец и я изчита страница по страница като решава да напише и той роман.
Ръкописът му е завършен през 1884 г., а финално най отгоре пише „роман“ и слага заглавието:
“Ничтожна фамилия и въздушна природа”. Тъй като смята, че не е написал достатъчно, уточнява, че това е „Том 1“.
Романът му е по-скоро философски, разсъждава за Вселената и мястото на земните обитатели в нея. Вълнува се от различни казуси: Защо човекът расте, а камъкът не расте? Защо природата е въздушна, а човешкият род „ничтожен“ – като прашинка в безкрая и Космоса...
Така се ражда семковщината, синоним на графоманията и пустословното съчинителство.
Романът му е конструиран върху въпроси и отговори. Няма диалози, разговаря със себе си.
През 1886 г. Нягул Семков е поставен в компанията на некадърниците, които пишат. Ето какво пише в една рецензия, написана от известният Свирчо:
Произведенията на Тодор Станчев, Нягул Семков и пр….съветваме публиката да не си дават парите за тях. Наречени са още литературни боклуци.
Нягул Семков е очаквал признание и чест, а е получил гавра, унижение и обида. Романът му се оформя като залежала литература, а и читателите тогава не са били много запознати с романите. 1896 г. Алеко Константинов също подлага Семков на критика.
Не се знае за съдбата на Нягул Семков – кога и къде е починал. Явно това е станало около 1900 г., защото Пенчо Славейков го споменава през 1902 г. като „приснопаметний Семков“.
Той става жертва на усилието си да създаде първия български роман.
