Много са красивите градове в България, богати на културни и природни забележителности. Части от тях са обявени за архитектурни или исторически резервати.
Знаете ли кой е единственият град-музей в България?
Копривщица
Копривщица е малък град, разположен по долината на река Тополница, в Същинска Средна гора. Със своите калдъръмени улички, с боядисаните в ярки цветове къщи с просторни чардаци и големи стрехи и красива природа, градът пленява със своята неповторимост.
Копривщица оцелява след много набези, изгаряна е няколко пъти от кърджалии, жителите й неведнъж са били ограбвани и прогонвани. По-заможните местни жители успяват да “откупят” града от османската управа, спечелват й специални привилегии, за да се съхранят непокътнати българските традиции и облик на града.
Градът, който съхранява векове история
Кои известни българи са родени в Копривщица?
Градът е прочут и като родно място на много родолюбиви българи, оставили ярка следа в историята на България. Ето част от тях:
* Георги Бенковски - революционер, основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстания в 4-ти Революционен окръг
* Тодор Каблешков - революционер, Апостол от Априлското въстания.
Негови са думите „Има едно средство да се освободи България не само с най-малко жертви, но и почти без жертви. То изисква да се намери един човек, който да се реши да пожертва себе си. Тоя човек ще бъда аз.”
* Любен Каравелов - български революционер, писател и поет
* Петко Каравелов - български политик, един от водачите на Либералната, а по-късно на Демократическата партия, два пъти председател но обикновено Народно събрание, четири пъти министър-председател на България и министър в няколко други правителства
* Димчо Дебелянов - поет, написал едни от най-красивите стихове в българската поезия
* Найден Геров - писател, издател, литературовед, книжовник и обществен деец
* Йоаким Груев - просветител, учител, преводач, книгоиздател и общественик.
Кой е най-известният българин роден в Копривщица?
Как Копривщица става град-музей?
Заслугата за това е на архитект Вельо Дебелянов, първи братовчед на Димчо Дебелянов. Като архитект Вельо Дебелянов работи известно време в Софийски окръжен народен съвет. Обикаля родната Копривщица и се опитва да й бъде полезен. Вижда как се рушат нейните архитектурни паметници.
Пише дописка до пресата за запазване на архитектурното наследство, която после прераства в официално изложение до министър-председателя на България, до БАН, до Комитета за наука, изкуство и култура, до Министерството на комуналното стопанство и благоустройство, до управата на Софийския окръжен народен съвет, до управата на Народния, Етнографския и Археологическия музей. В изложението настоятелно декларира необходимостта от опазването на Копривщица като старинен град, който трябва да се утвърди като музей.
През 1951 г комисия, назначена от Министерството на комуналното стопанство и благоустройство, разглежда града и набелязва по-ценните сгради, които трябва да се запазят в най-скоро време. В списъка влизат 42 обекта, сред които са: къщите на Любен Каравелов, Тодор Каблешков, Петко Доган, Павел Лютов, Георги Бенковски, Дядо Либен и мн.др.
В списъка са и училището, гимназията, църквите “Св.Богородица”, “Св.Никола”, старата аптека, Калъчевият мост, Пейовският мост, четирите сводести моста над Кьосово дере и мостът над река Петрешка. Влизат и девет чешми.
След поредица от административни формалности, през 1952 г. Копривщица е обявена за единствения град-музей в България. С постановление на министър-председателя Вълко Червенко е изработен градоустройственият план на града. През 1956 г. е създадена Дирекцията на музеите.
Днес градът привлича посетители от цял свят с автентична възрожденска архитектура, музикални и танцови фолклорни фестивали. В Копривщица има около 400 архитектурни, исторически, художествени и етнографски паметници. В града има над 40 старинни чешми от различни исторически периоди и няколко древни мостове.
