Преди да стигнем до името на владетеля, който спира нашествието на арабите, ще представим малко информация за тяхната експанзия.
Нашествието на арабите в Европа
През VII в. най-голямата заплаха за християнска Европа е новата религия, наречена ислям. Тя се разпространява изключително бързо, а арабите искат да превземат целия свят, започвайки от Европа. През 716 г. арабски войски нахлуват в Европа през двете й врати - Гибралтарския проток и Босфора. На запад успяват да превземат цяла Испания и едва през 734 г. са спрени във Франция при Поатие.
Главният удар е от изток. Около 200 000 араби с 5000 кораби атакуват Константинопол, столица на християнска Европа в този период. Защитниците на града отбиват поредната атака, осъзнавайки че вече нямат сили за следващата. Тогава забелязват по хълмовете над града гъстите редици на българските конни полкове. България е в обтегнати отношения с Византия, затова византийците смятат, че българите идват да помагат на арабите. За огромна изненада на византийците българите начело с хан Тервел помагат на Византия.
Кой е “Спасителят на Европа”?
Хан Тервел е вторият владетел на Дунавска България, който наследява Аспарух. Знае се, че е от рода Дуло, но няма доказателства, че е син на Аспарух. Според “Именника на българските ханове” Тервел идва на власт между 695 и 705 година.
Кой български владетел получава титлата кесар от византийския император?
Първите преки сведения за Тервел са от 704 г., когато сваленият византийски император Юстиниан II успява да избяга от заточение на Кримския полуостров и моли Тервел да му помогне да си върне “царството на предците си”. В замяна му предлага “преголеми дарове и собствената си дъщеря за жена”.
Обсадата на Константинопол
През есента на 717 г. огромна арабска войска обсажда Константинопол от всички страни. Византийският император се обръща към хан Тервел за помощ, на което той веднага откликва. През 718 г. хан Тервел прибижава с войската си до византийската столица, където се сблъсква и сразява 4-хилядна арабска войска. Арабите пристъпват към позорно бягство. Арабите успяват да осигурят защита на тила си по море, но и това не успява да им помогне срещу българите.
Хан Тервел провежда поредна успешна битка. Ето какво пише летописецът Михаил Сирийски. "Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите. Отвън арабите били притеснени от по-голяма беда, отколкото ромеите отвътре. Дошла зимата, а арабите се боели да се оттеглят; първо - от техния цар, второ - от морето и трето - от българите”.
Защо хан Тервел е наречен "Спасителят на Европа"?
През пролетта на 718 г. Тервел организира трета офанзива срещу нашествениците, които претърпяват най-тежкото си поражение. Според хрониста Теофан Изповедник жертвите на арабите са 22 000, а според белгийският монах Зигеберт - 30 000.
На 15 август 718 г. арабите свалят блокадата на Константинопол и се оттеглят, а Европа е спасена.
Испанският автор Мехия споменава в хрониките си от 1545 г., че ролята на българите е огромна приз разгрома на арабите. Той дори изтъква, че по този начин са прекратени арабските стремежи за “залючване” на Европа от две страни.
Цветелин Степанов споделя “По това време Западна Европа е наясно с арабската заплаха. Победата на Тервел при Константинопол го прави много известен. Така тръгва мълвата за него като “спасител на Европа”, както и косвените данни за канонизирането му под името св. Тривелий Теоктист или Требелиус”.
В италианската литература наричат Тервел Тербелно, а в немската - Трибелиус. В “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, Тервел е представен под името “Светият крал Тривелия” и според него, той е първият български светец. Според проф. Златарски е възможно въвеждането на Тервел в титлата “кесар” да е изисквало той да приеме християнството.
Няма категорични доказателства дали Тервел е приел християнството, само предположения.
