Много са българите, чиито имена трябва да знаем и пред чиито дело и героизъм да се прекланяме. Сред тях са водачите на Априлското въстание от 1876 г. Макар и неуспешно, то успява да покаже на света, че българският народ повече не желае да живее в робство и е готов да се бори за свободата си. Тук ще се опитаме да припомним много малка част от героите на Априлското въстание.
Георги Бенковски
Роден под името Гаврил Хлътев в Копривщица, Бенковски е водач на Пловдивски революционен окръг. Впечатлява с плам, силна воля, лидерски качества и смелост. След като получава “Кървавото писмо” от Тодор Каблешков, Бенковски веднага вдига на бунт Панагюрище. Сформира легендарната Хвърковата чета, с която обикаля близките села и ги вдига на оръжие. След жестокото потушаване на въстанието, разпуска четата и тръгва към Тетевенския Балкан. Предаден е от дядо Въльо и убит на 12 май.
Знаете ли в кой град избухва Априлското въстание?
Тодор Каблешков
Тодор Каблешков също е роден в Копривщица в заможното семейство на Лулчо Каблешков. Учи в Пловдив и във френски лицей в Цариград. При завръщането си в родния град се среща с Васил Левски, което е повратен момент в живота му. Тодор постъпва като телеграфист в Одринската железопътна гара, по-късно е преместен в Пловдив, където става и началник на гарата. Отказва се от работата си и се посвещава изцяла на народното дело. С негова помощ в Копривщица са създадени пет чети от по 100 души.
При преждевременното избухване на въстанието, в Копривщица пристигат заптиета с цел да го арестуват. Тогава Каблешков пише легендарното “Кърваво писмо”, с което обявява началото на въстанието. Младият апостол успява да се спаси и да участва активно във въстанието. Опитва да избяга в гората, но в Троянския Балкан е предаден и заловен. В затворите Каблешков не издава нито един от съмишлениците си. Сам посяга на живота си и умира едва 25-годишен.
Панайот Волов
Панайот Волов е роден в Шумен в занаятчийско семейство. Учи в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев. Назначен е за главен учител и директор на класното училище в Шумен. Избран е за председател на Шуменския частен революционен комитет. Арестуван е и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради участие в конфликт между местната младеж и европейските инженери, които участват в строителството на жп линията Каспичан-Шумен-Ямбол.
Застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка. Участва в подготовката на Старозагорското въстание. Избран е за главен апостол на Четвърти Пловдивски революционен окръг, но се отказва в полза на Бенковски.
Сформира чета, с която обикаля Копривщица, Карлово, Клисура. След разгрома на въстанието се отправя към Румъния. След предателство е ранен и при опит да преплува река Янтра край Бяла, Русенско, се удавя.
Знаете ли в кой град избухва Априлското въстание?
Стефан Стамболов
Една от най-спорните личности в българската история е главен апостол на Първи Търновски революционен окръг. Роден е през 1854 г. в Търново. Баща му е съзаклятник от Велчовата завера и съмишленик на капитан Дядо Никола. Стефан Стамболов застава начело на Гюргевския комитет, който взема историческото решение за организиране на общонародно въстание. Установява своя “щаб” в Горна Оряховица, а впоследствие в Самоводене, откъдето координира подготовката на въстанието в района между Търново и Русе.
Проявява се като добър организатор, но не успява да осигури оръжие поради липса на финансови средства. При новината за преждевременното избухване на въстанието Стамболов се колебае, съмнявайки се в общия успех на начинанието. Забавя нареждането за въстание в Търновско. В края на април турската полиция залавя лидерите на съзаклятието в Горна Оряховица, с което предотвратява въстанието в почти целия район с изключение на Бяла черква, откъдето излиза прочутата чета на Бачо Киро и поп Харитон. Опитът на Стамболов да вдигне на бунт Самоводене пропада. Той е принуден да се укрива в селото, преди да успее да премине Дунав. За всичко това често е упрекван ит съвременниците и от историографите на Априлското въстание.
Георги Измирлиев
Роден е през 1851 г. в Горна Джумая /днес Благоевград/. Учи в Сяр и продължава образованието си в Цариград. Работи като учител в столицата на Османската империя, като се проявява като активен общественик, разпространява вестници, изнася сказки. Постъпва във Военното училище в Одеса. Отказва се от офицерски чин и се включва в борбата за освобождение. Избран е за помощник-апостол на Първи Търновски революционен окръг.
На 25 април в Горна Оряховица се провежда окръжно събрание, на което се решава въстанието да избухне на 28 април. Поради предателство група революционери, сред които Георги Измирлиев, са заловени. Георги Измирлиев е осъден на смърт чрез обесване. Откаран е в Горна Оряховица, където на 28 май сам слага примката на врата си с думите “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”.
