Според доц. Салим, преподавател в Пловдив, в разговорния български език са навлезли около 3500 османо-турски думи. Според нея заемките не могат да променят структурата на даден език, а чуждите думи добавят смисъл и богатство към езика. Според доц. Салим е съвсем нормално езиците да заимстват думи от други езици. През 2000 г. излезе Речник на турцизмите в съвременния български език с автор В.Кръстева, в който с включени 555 лексикални единици от турски произход, които се използват в последните десетилетия в българския език. Ето някой от най-популярните от тях.
7 думи в родния ни език, които имат арабски произход
адаш - съименник
артиса - остава в повече, в излишък. Не успяхме да изядем цялата торта, две парчета артисаха.
бакшиш - възнаграждение за обслужване в ресторант, хотел др., дадено на ръка
Думата е от персийски произход и буквално означава “дар”. Разпространена е в Турция и всички страни на бившата Османска империя.
бардак - буквално “публичен дом”, разговорно се използва със значение на “бъркотия, безпорядък”.
баш - главен; първи в йерархия, начело, точно. Ето този е баш шефът.
берекет - плодородие, изобилие. Всички си пожелават берекет за новата година.
борч - дълг. Имам голям борч към него, затова се притеснявам, като го срещам.
балък - риба, в прен. смисъл се използва като глупав, наивен човек. Голям балък е, на всеки се връзва.
будала - глупак
буламач - безвкусно ястия
вересия - покупка или продажба на доверие. В магазина до нас вече не може да се пазарува на вересия.
далавера - измама, непочтена сделка, изгода от такава сделка
демек - значи, тъ да се каже, тоест, сиреч. “Вие, демек, не признавате нашата власт и закон, ни султан, ни кадия” (Димитър Талев)
дерт - грижа, проблем, неприятност
джибри - остатъка от изстискано грозде за варене на ракия
ерген - неженен мъж
зевзек - човек, който обича да се шегува, да разсмива другите
зор - трудност, напрежение. Голям зор беше, докато довършим книгата.
кандисвам - скланям, съгласявам се. Най-накрая кандиса да дойде с нас.
кеф - забавно, интересно, приятно прекарано време, воля, желание. Не му разваляй кефа, като му разказваш за проблемите си. Днес нямам кеф за работа.
комшия - съсед
кяр - печалба, придобивка, облага
лаф - приказка. Ела, да си разменим някой лаф.
мерак - силно желание за нещо, страст, копнеж. Имам голям мерак да отида в Перу.
пич - буквално означава “копеле, извънбрачен син”. Днес се използва разговорно със значение на “младеж, готин човек, симпатяга, широко скроен”. Жоро е много готин пич. Откакто го познавам - щом има нещо, винаги е насреща. Много е точен като човек.
пишман - който е престорен, лъжлив, неистински, несигурен в качеството си на някакъв. В празник тук се носеше суетната глъчка на пишман туристите.
рахат - спокойствие, блаженство, мир, безгрижие. Гледам си рахата.
резил - срам, посрамване. Никога не е късно да станеш за резил.
рушвет - незаконен подкуп под формата на пари или материална облага с цел поощряване на дадена личност за предприемане действия или вземане на решение в интерес и полза на този, който предлага рушвета.
сефте - нещо, което се прави за първи път, първа покупка. Сефте съм на плаж за това лято.
хал - положение. Виж на какъв хал сме.
хич - никак. Хич не ми е добре днес.
чалъм - похват, умение, способ, маниер, средство. Всяка работа си има чалъм.
чарк - буквално означава “дъскорезница или работилница за гайтани, която се задвижва с вода”, днес разговорно се използва в мн. ч. със значение “съставни елементи на механизъм, части”. Всичките чаркове на играчката бяха пръснати по масата.
чешит - странен човек, особняк. Такъв чешит като него рядко се среща.
чорба - течно ястие, приготвено чрез варене, супа
язък - жалко. Язък за труда ми!
