Камбаната, обявила Априлското въстание в Клисура, е запазена в музея на града.
След като въстанието е зверски потушено, а градът опожарен, турците пренасят в Карлово камбаната като трофей, но по-късно тя е върната в града. Тук е и книгата със спомените на оцелелия въстаник Христо Попов, на базата на която Иван Вазов написва "Под игото".
Историята на Клисура датира още от Втората българска държава. С встъпването на турците по българските земи още преди 1393 г. Подбалканът е завладян от турците. Това, което отличава клисурци в рамките на империята, е че им е признато правото на пазители на прохода, т. нар. дерменджии, разказва директорът на музея Стоян Иванов.
Дерменджиите са имали право да носят оръжие, други пък са били вувуци и са отговаряли за обоза и за конете, което по-късно играе роля за облагодетелстване на града. В края на 18 век клисурци се ориентират към отглеждане на маслодайна роза и в навечерието на Априлското въстание са засети близо 3000 дка рози. През 1856 г. тя става основният им поминък. Продажбата на розово масло води до подем. Построяват се три училища, църквата "Св. Никола", която за времето си е уникална, с мраморен под от Флоренция, но за съжаление изгоряла по време на Априлското въстание.
След като в Гюргево е взето решение да се вдигне въстание през бурната 1876 г. от историята се знае, че страната е разделена на 4 революционни окръга.
Клисура е в четвърти , начело на който са Панайот Волов и Георги Бенковски. Още на 15 януари те отсядат в Павурджиевата къща в Клисура и създават комитета Самуил, с който се поставя началото на организацията на въстанието. На Великото Народно събрание на Оборище, Клисура е представена от Никола Караджов, който е секретар и част от 12-членна комисия, определила датата на въстанието.
На 19 април той вече е в Копривщица и става свидетел на събитията, а именно предателството и първата пушка. Нещо, което малко се знае, но също е засвидетелствано в музейната сбирка, е че Никола Караджов е преподписал Кървавото писмо на Каблешков- "Бях на гореказаното с Тодора. Тръгвам към Клисура да напрая същото". И само час и половина – два след Копривщица въстава и Клисура.
На 20 април се решава да се изготви черешова артилерия, а в Априлското въстание участват 14 топчета. На 23 април Панайот Волов идва с подкрепление и освещава знамето на четата си в църквата "Св. Никола". За съжаление въстава само Клисура в Стрямската долина, разказва директорът на музея. На 26 април, след обедната молитва, цялата долина почернява от башибозук. При първата атака турската армия е отблъсната, но при втората, която напада града от 4 места, отбраната е пробита. Къщите в черковната махала са подпалени, а въстаниците от Злидол слизат на втора въстаническа позиция. Един от тях е 26-годишният Иван Танков Козарев, останал в историята като Боримечката. Там, където днес е паметникът му на хълма над града се установяват и въстаниците. В този момент Нейчо Калъчев успява да простреля турския знаменосец, с което забавя войската и дава възможност на клисурци да бягат. Тези, които не успяват да намерят спасение към Балкана и към гората и в Копривщица, са зверски избити и посечени. Които оцеляват и търсят в Копривщица спасение, след 38 дни са върнати в Клисура и е трябвало да преживеят тогава ужаса на 26 април.
Източник и снимки: БГНЕС
