От днес Старият континент отново се потапя в море от национални знамена. Поводът: започва Европейското първенство по футбол. Какво знаем обаче за историята и символиката на флаговете?
Науката, занимаваща се с изучаването и изработването на знамена, вимпели и всякакви видове флагове (държавни, фирмени, спортни), се нарича вексилология. Думата идва от латинското vexillum - обозначение за военните знамена на римските легиони.
Първоначално флаговете са били отличителен белег в корабоплаването. Постепенно, с възникването на националните държави и утвърждаването на държавността, възникват и първите национални флагове. В Европа процесът е силно повлиян от символиката на кръста като израз на християнската вяра. Много от националните знамена залагат обаче на една друга символика - трите цвята, които имат за цел да подчертаят гражданските ценности като противовес на монархията. Полумесецът пък се превръща в символ на исляма и се среща често в националните флагове на мюсюлманските държави.
Първият флаг е на 5 000 години
Експертите твърдят, че трябва да правим разлика между флаг и знаме. Знамето е отделен екземпляр, съвсем конкретен флаг, обикновено изработен ръчно и с бродерии. В този смисъл знамето представлява един вид уникат, който се показва само при много тържествени поводи. За разлика от флаговете, произвеждани в промишлени количества и размахвани по всякакви поводи.
Първите флагове са били изработени още преди 5 000 години в Египет. С тях древните египтяни си служели, за да покажат, че на дадено събитие присъстват определени личности или богове. По-късно флагът разширява сферата си на приложение и се превръща в задължителен елемент за обозначаване на войските. Първите флагове са били изработвани от дърво, метал или кожа. За първи път знамената се развяват (в буквалния смисъл) в Китай - родината на коприната.
В Европа флагът пристига през Средновековието. Първоначално той е бил използван за разграничаване на рицарите, които заради металните си доспехи си приличали много. С кръстоносните походи от 11-ти век постепенно флагът приема и регионална символика, което се задълбочава още повече с развитието на корабоплаването. Към края на 15-ти и началото на 16-ти век корабите задължително вече плават под някакъв флаг. Знамето се превръща в изразител на национална принадлежност едва през 18-ти век - след Декларацията за независимост на САЩ и по-късно след Френската революция.
Символиката на цветовете
Днес националните флагове се развяват пред държавни учреждения и посолства, върху лимузините на държавниците и по стадионите - винаги като символ на националната държава. Отделните флагове се различават по цвят и символика. Цветовете могат да изразяват различни неща - природата, небето, близостта до море или пък по-абстрактни понятия като вяра, мир и единство на нацията.
Червено, жълто, зелено, бяло и черно са най-често срещаните цветове. Те обаче нямат универсално значение. Така например повечето мюсюлмански държави използват зеленото като символ на пророка Мохамед. В българския флаг обаче този цвят символизира зеления пояс на България - горите, планините, полетата и равнините.
И още: свикнали сме да възприемаме полумесеца като символ на исляма. В националния флаг на Сингапур обаче полумесецът изразява нещо съвсем различно - надигащата се млада държава. Индия и Ирландия пък използват еднакви цветове: зелено, бяло и оранжево, едните хоризонтално, другите вертикално. И докато бялото в ирландския флаг символизира мира между католици и протестанти, в индийското знаме то е символ на помирението между исляма и хиндуизма. Еднакви цветове използват също България, Унгария и Италия.
Източник: Дойче веле
