Ще ви разкажем какво може да си мисли психологът, когато по време на сесията настъпи тишина или когато клиентът напусне стаята.
Психологът не винаги казва какво мисли. Понякога той иска да наблюдава развитието на даден модел на поведение. Друг път иска да провери своето предчувствие. А някой път изчаква, докато клиентът е готов да чуе истината.
Психотерапевтът Олга Берг споделя неизказани прозрения от кабинета на психолога. Нейната книга "За какво мълчи психологът" - възможност да надникнем през ключалката зад начина, по който се консултират реални клиенти с реални проблеми и искания.
Какво казва клиентът:
"Вчера моят човек трябваше да дойде при мен. Той не дойде, не се обади, дори не ми писа. Изпитвах голяма болка, но аз се познавам. Когато той се появи, ще си мълча. Ще се преструвам, че нищо не се е случило, че не ме е наранил".
Какво мисли психологът:
Специалистът си задава въпроса: какво кара едно красиво младо момиче да се съгласи на връзка, чийто формат очевидно не я устройва? В такива случаи клиентите често мислят не в категориите "мога/не мога", а в категориите "заслужавам/не заслужавам". В резултат на това те решават, че не заслужават повече. Те смятат, че заслужават наказание и нямат право на по-добър живот. Затова всеки опит за разрешаване на ситуацията предизвиква чувство на изгарящ срам.
Психолог: 4 сигурни знака, че един мъж е влюбен във вас дори да не ви го казва
Срамът ни кара да се чувстваме безпомощни. Чувстваме се така, сякаш нямаме право да поискаме това, което искаме. Не можем да се откажем от това, което не искаме. Не заслужаваме да се отнасят с нас добре. Когато се чувствам засрамен, нямам право на нищо.
На този етап можем да предположим, че в миналото на клиента е имало някакво травмиращо събитие. Заради него тя се страхува от реакцията на околните към нейното "неудобно" поведение и предварително изпитва непоносим срам. Поради това момичето губи възможността да се държи различно от това, което чуждите хора очакват от нея, живее според чуждите модели и не се чувства щастлива.
Какво казва клиентът:
"Шефът ми ме помоли да работя през уикенда. Исках да прекарам време със семейството си, но не можех да му откажа".
Какво мисли психологът:
Когато ни е трудно да откажем на шефа си, си мислим, че нямаме право да се изкажем, че няма да ни бъде позволено да го направим. Всичко е свързано с факта, че често придаваме на другите фалшиво значение. А след това самите ние започваме да се страхуваме от тях. Измисляме варианти на бъдещето: ще бъдем наказани, ще бъдем пренебрегнати, ще бъдем изоставени напълно. Хората, които сме надарили с авторитет, ни се струват много големи. Но самите ние изглеждаме малки и беззащитни.
Това може да се дължи на факта, че в миналото родителите, учителите и съучениците ни са ни учили да ставаме по-малки и сме се научили да се защитаваме. Така че всеки път, когато се "свивате" по размер под натиска на нечий авторитет, си напомняйте: "Аз съм възрастен, имам глас и право да се изказвам. Нежно, учтиво, внимателно, но говорете. Дори за неща, които другият човек не би искал да чуе."
Каква е разликата между психолог и психотерапевт?
Какво казва клиентът:
"Когато се чувствам зле, се опитвам да скрия състоянието си от дъщеря ми. Но тя все пак забелязва всичко".
Какво мисли психологът:
За да се почувства едно дете отговорно за състоянието на майка си, не е необходимо да му се казва, че то е виновно за нещо. Децата имат магическо мислене, при което светът се върти около тях. И ако родителят се опитва да скрие чувствата си от него, без да му обяснява състоянието си, детето ще си мисли, че нищо не му се казва именно защото то самото е виновно за всичко, което се случва. И ще се опита да утеши родителя, обръщайки ролите с главата надолу и поемайки твърде голяма отговорност за такъв малък човек.
За да предотвратите това, не крийте нищо от децата. Обяснявайте им всичко по разбираем начин. Всякакви тайни само създават повече напрежение.
"Мислиш ли, че ако майка ти тогава те беше сложила до себе си, беше те прегърнала силно, беше те целунала и ти беше казала, че й е трудно. Това е много трудно. И че не иска да играе ролята на щастлива майка, че не е способна на това сега. Но че много те обича. И че вие сте източникът на нейната радост. Вие озарявате живота ѝ, правите абсолютно всичко по-добро, облекчавате страданието ѝ, носите смях, забавление, топлина. Че вие по никакъв начин не сте отговорни за състоянието ѝ, не сте виновни за проблемите ѝ и нямате нищо общо с нейните преживявания. Как бихте се чувствали?"
