Твърдение, водещо до противоречие и намиращо се в конфликт с логиката, наричаме парадокс. Това определение обаче далеч не изчерпва напълно значението на думата парадокс. Парадоксът е и:
- твърдение, което изглежда противоречиво или противоречи на здравия разум, но въпреки това може би е вярно,
- противоречиво твърдение, което на пръв поглед изглежда вярно,
- аргумент, който очевидно извлича противоречащи си заключения чрез валидна дедукция от приемливи предпоставки.
Философите търсят и намират предизвикателство в парадокса. Наричат го „страстта на мисълта“. Освен във философията парадокси има и в медицината – простичък пример е тотално различното действие на дадено лекарство от очакваното, както и в логиката.
Многозначни думи в българския език - внимавайте с употребата
Най-известните парадокси
Със сигурност по-интересно от значението на думата парадокс са примери за парадокси, които са популярни. Такива парадокси са:
- Парадокс на дядото – парадокс, разказващ за пътуване във времето, при което пътуване пътешественикът убива дядо си, преди самият той да бъде роден. Тоест пътешественикът никога не се е върнал във времето, щом не е бил роден, и дядо му е жив, а за да убие дядо си, пътешественикът все пак е съществувал – това е логичен парадокс, считан за един от най-популярните, който звучи като напълно изключващи се възможности, а всъщност самият парадокс е невъзможността да пътуваме назад във времето.
- Парадоксът на Галилео Галилей, който може да бъде открит в книгата му „Две нови науки“. Това е парадокс, демонстриращ едно от свойствата на безкрайните множества.
- Интересен и заслужаващ внимание е и парадоксът на неочакваното обесване. Затворник, осъден на смърт, решава, че ще избегне наказанието, защото същото следва да бъде извършено по обяд през някой ден от следващата седмица, но наказаният няма да знае деня, докато не настъпи. Разсъжденията на затворника са, че екзекуцията не може да бъде в петък, защото петък е последният ден от седмицата и като не го екзекутират до четвъртък, той в четвъркът на обяд ще разбере, че денят ще е петък, а това е против правилата. След като екзекуцията няма да бъде в петък, то не може да бъде и в четвъртък, защото четвъртък остава последния възможен ден за изпълнението ѝ и по същата логика ще знае отново ден по-рано, което не е по правилата. Същото се отнася и за сряда, вторник, понеделник. Така затворникът решава, че присъда няма да има. Но в сряда на обед е обесен, като научава, че е дошло времето за наказанието минути по рано – както е по план. Този елементарен на пръв поглед парадокс е в основата на сложни философски спорове.
- Паракокс Буридановото магаре. За първи път споменат от Аристотел, парадоксът описва как, ако не говорим за невежество, човек, изправен пред алтернативни избори, винаги би избрал по-доброто. Възгледът е иронизиран от други автори по-късно с илюстрира ситуация, при която магаре, което е изправено пред две еднакво желани купчета сено, би умряло от глад, докато обмисля кое да избере.
- Парадокс на Ферми – противоречието между съществуващата голяма вероятност за съществуване на извънземни цивилизации и липсата на доказателства за контакт с такива цивилизации. Това е един изключително любопитен парадокс за тези, които се вълнуват от съществуването на извънземен разум. Разглежда възможните причини, поради които не сме открили доказателства за съществуването му – възможно е да не сме търсили достатъчно, доказателства да има, но древните хора да не са ги разпознали, да няма доказателства, защото другите разумни цивилизации са съществували по различно време от човечеството – преди поява на човека на Земята например. Възможно е да съществуват и други разумни цивилизации, но да са твърде далече, за да осъществим успешна двустранна комуникация с тях. Парадоксът наистина привлича най-голямо внимание от изброените няколко популярни до тук, защото засяга тема, която винаги е будела човешкото любопитство – сами ли сме в безкрайния Космос и ако сме сами, то защо ни е Космос безкраен?
