Шопската салата е традиционно българско ястие, едно от любимите особено през лятото не само на сънародниците ни, но и на чуждестранните туристи, посетили страната ни. Свежа, вкусна, идеално мезе за аперитива, тя е сред най-консумираните у нас. От шопите ли произхожда Шопската салата, или историята на тази родна вкусотия е друга? Има ли разлика между Шопската салата в момента на появата ѝ и тази, която консумираме днес? Останете с нас, за да разберете любопитната история на Шопската салата.
Произход на оригиналната Шопска салата
В средата на 50-те години на миналия век най-старият туристически оператор у нас – „Балкантурист“ пуска в менюто си нова салата – именно оригиналната Шопска салата. Тоест тя няма общо с шопите, противно на схващането на мнозина, но реално пък името на тази салата произхожда според посоченото от австрийско издание от региона Шоплук, разположен в България и Сърбия, което е изненадващо, тъй като това е планински район, който по никакъв начин не е свързан с отглеждането на зеленчуци.
Каква е историята на името на шопската салата?
Съставките на тази вкусна и свежа лятна салата, която за първи път е приготвена на морето от професионални шеф готвачи в ресторант „Черноморец“ в курортно селище Свети Константин и Елена, носещо името Дружба по онова време, от нарязани домати, краставици, пресни чушки, сирене, кромид лук. Подправките на тази салата, изключително подходяща за лятото и за мезе на летните питиета, са пресен магданоз, олио или зехтин и евентуално оцет за тези, които желаят.
Оригиналната Шопска салата
Шопската салата днес е много близо до своя първоначален вариант, но печените чушки, които били задължителна съставка в „Балкантурист“ от 1970-та година днес присъстват все по-рядко в чинията с шопска салата. Рецептата с печени чушки обаче не е първата и най-стара рецепта, тоест не това е оригиналната Шопска салата. За първи път рецептата е публикувана през 1956 г. в „Книга за домакинята“ като прави впечатление, че там рецептата включва всички компоненти, които съдържа и днес Шопската салата, но без сиренето.
По-късно се появяват още 3 варианта на оригиналната Шопска салата, с което рецептите, по които се приготвяла, стават 4 – с лук и сирене; без лук и със сирене; с печени чушки и със сирене; с люта чушка и със сирене. След 1970-та година рецептата търпи още една модификация и задължително се влагат сирене и печена нелюта чушка в Шопската салата, сервирана у нас. Тази свежа лятна вкусотия се превръща и в национално ястие, традиционно за страната ни, в български кулинарен символ и неотменна част от менютата на по-добрите ресторанти.
Счита се, че изборът на съставки не е случаен, салата била патриотична и национален символ, тъй като съдържала цветовете на трибагреника ни – бяло – сиренето, зелено – краставиците и магданоза, червено – чушките и доматите. Тъй като съставките са лесни за откриване и отглеждани в страната ни, шопската салата се приготвяла и в дома – за семейството и за гости, а не само сервирана в ресторантите. Нещо повече – вкусотията напуска границите на страната ни и става популярна и в редица други страни на Балканите – Сърбия, Македония и особено Северна Македония, където тя получава и своето ново име – българска салата, тоест признават се авторството и произходът на оригиналната Шопска салата.
Шопската салата е новост за страната ни, която по-рано – през 15-17 век познава само зеле, кромид, чесън и ряпа от зеленчуците и има само бегъл намек за салата на традиционната българска трапеза. Салатите са били толкова чужди за страната ни, че в първия рецептурник на България, автор на който е Славейков, тотално липсва рубрика и глава, свързана със салатите. Едва по-късно – с увеличаване на производството на зеленчуци в страната ни, все по-често се говори за салати, за да се стигне до средата на миналия век и до създаването на Шопската салата – една от любимите и до днес и на българи и на гости на страната.
