На 6 май се чества празник, на който всяка година църквата почита паметта на Свети Георги. Свети Георги Победоносец е символ на воинска чест и храброст. Той е небесен покровител на българската армия, затова на 6 май всички военнослужещи празнуват своя професионален празник.
От незапомнени времена на Гергьовден българският народ е извършвал обреди, посветени на земята и плодородието. Всички те са обединени от една обща черта, наследена от българите от езическите времена – жертвоприношението. Затова хората се молели на Небето за помощ, за да бъде годината плодородна и пълна. И днес е жива традицията на Гергьовден на масата да се сервира агнешко ястие.
В ерата на високите технологии, отчуждила човека от земята и природата, все по-рядко си спомняме за древните обреди на нашия народ. Празникът обаче придобива по-ясно значение и блясък, ако на този ден отидете на гости на някого, на село. Все още има кой да напомня за суматохата, съпътствала този празник в миналото.
Гергьовден – обичаите, задължителни за спазване!
Как се празнува Гергьовден по стара българска традиция?
Например в село Лозен, недалеч от София. На 6 май там навсякъде цари празнично настроение. Всеки трябва да даде своя принос за запазването на песните и традициите на този празник. Това е много важно условие, без което няма да се почувстваш българин и християнин.
За тях това е най-прекрасният празник, защото е денят на трудолюбивите хора, които се радват на пролетта. Това е моментът на раждането на нещо ново, това е времето на пробуждането на природата. Така се преражда и душата на човека, за да почувства лекота и да преодолее дните на тежък труд през годината.
Затова на такива празници цялото село се събира на централния площад, хората пеят и танцуват. Този ден е обвит в специална атмосфера на комфорт, топлина и семейно щастие. Всички са в добро настроение.
В миналото по стара българска традиция се носело агнето в двора на църквата. След молитвата се връщали вкъщи, а след това сготвеното агне се носело на специално място, наречено Оброчище и се гощава цялото село.
Какво не се прави на Гергьовден?
Всички селяни се събрали там на обяд. Сега на това място се издига параклисът на светеца. И днес, на Гергьовден, много хора посрещат празника там. Жените носят и раздават обредна домашна питка. Хората се почерпват с питка, агнешко, а тези, които се занимават с овцевъдство, носят и подквасено овче мляко.
Вярваме, че по този начин измолваме здраве и плодородие за семейството. Останалата храна я прибираме и я раздаваме на хора, които не могат да дойдат в Оброчище. Преди време на това място се виело празнично гергьовско хоро. Днес жителите на село Лозен се опитват да съхранят и пеят поне онези песни, които техните предци са пели от незапомнени времена.
По стара българска традиция се правело гергьовско шествие през полето. Заедно със свещениците, носели иконите, хората пеели песен, в която има думи като „носим иконите, славим Бога“. Това била всеобща молитва за плодородие, защото по това време на годината житото е никнело. След тържественото шествие всички се отправяли към църквата.
