Макар да съществуват спорове дали обичаят сурвакане, наричан още „Сурва” или „Сурваки”, има християнски произход, или езически, е безспорно, че е български, със стари корени и е най-характерният обичай в първите минути от новата година и на 1 януари, когато рано сутринта сурвакарите обикалят къщите и сурвакат за здраве и благоденствие.
Сурвакане 2024 - всичко което трябва да знаем за този обичай
Откъде идва сурвачката и сурвакането?
Изследователите все още не са категорични какъв е произходът на обичая, но натежава вярването, че е прабългарски и че е свързан бога на Слънцето Сурья, откъдето вероятно идва и името му.
По отношение на сурвачките се счита, че произходът им е свързан с факта, че в миналото за обредните пити и баници се носели дрянови клонки, за да е здрава годината, тъй като дрянът е символ именно на здраве. Така се появява сурвачката, която първоначално е била забучвана в баницата, а след това възникнала традицията с нея да се сурвакат – удрят – гърбовете на хората, за да са здрави и устойчиви, мъдри и на почит като дряна.
Различни са традициите в украсяването на сурвачки в различните краища на страната, но сурвачката в миналото, традиционната сурвачка е украсявана с различни естествени материали – ошав, плодове, чушки, вълна и много други. Днес, макар да е съхранен и жив обичаят в много селца от страната, сурвачките се купуват най-често, а не изработват, поради което нито са дрянови, нито са украсени с естествени материали, а с хартии, панделки и пластмаса.
Различните обичаи, свързани със сурвакането и с изработката на сурвачка в различните части на страната
Макар да си приличали като форма и украса, сурвачките се различавали в различните краища на страната, тъй като изработването им е било традиция, предавана в дома като завет – от поколение на поколение.
Ако разгледаме сурвачките от миналото, ще различим два основни вида – такива, при които украсата се получава при задялкване на кората на самия дрян, от който е направена сурвачката, и такива, при които украсата е от естествени материали. В Северна България на сурвачките ще видите кравайчета и бръшлян, в Ямболско – ябълки и жито, в планинските райони, населявани от скотовъдци – вълнени пискюли и цветна прежда от стадата им, в Западна България – наниз от парички, другаде пък е пребогато отрупана с плодове, ушав, варива, пуканки, чесън, боб и орехи.
Различни са и начините, по които наричали сурвачките в различните части на страната – освен сурвачка срещаме и наименованията суровакница, сурвакница, василичарка и др.
Сурвачките са характерната българска традиция за Нова година
Естествено е да се различават и традициите, свързани със сурвакането, в различните части на страната. Някога сурвакарите са били само семейни мъже, по-късно сурвакари може ли бъдат само ергените, а днес сурвакат само децата, като и момичетата не са лишени от възможност за участие в обичая. По стара традиция в района на Странджа първи рано сутринта сурвакат децата, а след тях и мъжете – сурвакари, докато в останалите части на страната призори сурвакали първо мъжете, а децата тръгвали от дом на дом, наричайки за здраве, по-късно през деня. Други традиции, свързани със сурвакането, в различните части на страната, са:
- В района на София сурвакарите оставят във всеки дом по едно клонче дрян за здраве.
- В Родопите сурвакането се съчетава с друг обичай, свързан с носенето на голям объл камък, който се оставял в дома на сурваканите с наричане за богатство.
- В Пирин по това какъв е първият сурвакар гадаят каква ще е годината и дали ще се раждат повече петли, или кокошки.
- В района на Пловдив освен хората сурвакарите сурвакат и крините с жито, за да е плодородна годината.
- В района на Разлог сурвакането е свързано и с хвърляне на съчки в огнището за намножаване на добитъка.
