„Шогун“ е не просто роман, а своеобразен епос, който отвежда читателите във феодална Япония в началото на ХVІІ век. Написан от Джеймс Клавел и публикуван за първи път през 1975 г., романът е адаптиран в мини-сериали два пъти, през 1980-та и 2024 г. И двете адаптации, предлагайки различни интерпретации на един и същ текст, отразяват промените в производствените технологии, културните възприятия и обществените нагласи от различни времена.
Романът
Романът „Шогун“ описва приключенията на английския мореплавател Джон Блекторн, който след корабокрушение се озовава в Япония, страна, затворена за външния свят и раздирана от вътрешни борби. Блекторн бързо се издига затворник до статус на самурай, близък до един от най-могъщите даймио (регионални владетели) на времето – Йоши Торанага.
Защо в Япония не пият вода по време на хранене?
За прототип на Торанага е използван забележителният японски шогун (фактически заместник на императора) Токугава Йеясу (1543-1616).
Клавел майсторски вплита реални исторически събития и фигури в измисления сюжет, създавайки увлекателна и драматична история. „Шогун“ е богат и на описания на японската култура, от самурайския кодекс „бушидо“ („пътят на воина“) до традиционните чаени церемонии, което позволява на читателите да навлязат по-дълбоко в епохата.
Самият Клавел е прекарал известно време в японски лагер за военнопленници по време на Втората световна война и внася знанията и личния си опит в романа, правейки описанията на японската атмосфера по-живи и автентични.
Сериалът от 1980 г.
Минисериалът „Шогун“ през 1980 г. е един от първите големи опити на западната телевизия да навлезе дълбоко в японската култура и история. Сценаристите са опростили някои от сюжетните линии и са намалили броя на героите за повече яснота и разбиране от публиката. Емоционалната и културна динамика между героите също са адаптирани, за да отразяват западните възприятия и интереси.
Ричард Чембърлейн като Блекторн и Тоширо Мифуне като даймио Торанага са ключови фигури в тази адаптация. Тяхната игра подчертава драматизма и напрежението в отношенията между източните и западните култури. Визуално сериалът се опитва да бъде възможно най-точен, използвайки традиционни японски места и костюми, което беше една от причините за популярността му.
Сериалът от 2024 г.
Повече от 40 години по-късно второто филмово пресъздаване на „Шогун“, което е чисто японско, показва как се е променил начинът, по който се създават и приемат културни адаптации. Съвременните технологии и по-доброто разбиране на културните различия създават по-сложна и многостранна картина. Новият сериал поставя много повече акцент върху японските герои и тяхното развитие.
Исторически контекст
Периодът „сенгоку“ или „епохата на воюващите провинции“ обхваща времето от края на ХV-ти до началото на ХVІІ-ти век в историята на Япония. Това е време, когато страната е разпокъсана на множество дребни феодални владения, всяко от които е управлявано от местен феодал – даймио.
Шогунатът в Япония е премахнат
Уилям Адамс - Джон Блекторн
Реалният Уилям Адамс, английски моряк, действително пристига в Япония на борда на холандски кораб и е един от първите западняци, спечелили доверието и уважението на японците. Но неговото политическо влияние не е толкова голямо, колкото това на измисления му колега Джон Блекторн. Адамс бил по-загрижен за търговията и морските дела, отколкото за политическите интриги.
Токугава Иеясу - Йоши Торанага
Токугава Иеясу, историческият прототип на Йоши Торанага, е известен със своите стратегически способности и способност да контролира и манипулира, за да постигне политическа стабилност и власт. В романа Торанага е показан като хитър и коварен лидер, което донякъде опростява историческата фигура на Йеясу. Всъщност Токугава бил по-малко склонен към лични интриги, а повече фокусиран върху дългосрочна стабилност на държавата, която успява да обедини.
Сравнявайки както филмовите адаптации, така и романа, може да се види как всяко произведение отразява времето си на създаване и наличните знания за Япония.
В интерес на истината, японците възприели първата филмова адаптация откровено лошо.
