Бял
В българския фолклор бялото е цветът на невинността и красотата. Бяло е лицето на най-красивата мома. Бялата риза е онази част от носията, която я „отваря”, прави я по-красива. В източните Родопи има обичай да се прави сватбена маска на булката с бяла боя и цветни мъниста. Бялото обаче е свързвано и със смъртта. В Странджанско траурът е бил в бяло. Бяла е ризата на хайдутина, който отива към бесилото. В съвремието бялото поражда множество асоциации. Бяла е роклята на булката. Според Петър Дънов чрез белия цвят човек изразява готовността си да служи на Бога без никакви външни правила и норми. Бели са чистата душа, ангелите, свежестта и пролетта.
Черен
В нашата култура е свързван с отвъдното и смъртта, със злите сили и нещастието. Паякът „Черната вдовица” е силно отровен екземпляр в черен цвят. Черна е нощта, но и с черният цвят „се скриваме” - зло да не ни сполети. Същевременно точно черното затваря в себе си и предпазва.
Червен
От този цвят струи енергията на живота. Червеният цвят е жизненост, енергичност, здраве. Червеният конец предпазва от злини и носи активност. Съдържа силен магически заряд. С червен конец се закичва шапчицата на новороденото, а бременната го носи, за да пази нея и бъдещото дете. Червени били кърпите на младоженките и престилките на жените във фертилна възраст. Червени са кръвта и огънят. Червеният цвят се свързва и с гнева, яростта, напрегнатостта, силните емоции.
