Сироп за кашлица за бебета с хероин, давилови капки за коремни болки, радиоактивна паста за зъби...През тези, недопустими днес продукти, са преминали поколенията от началото на ХХ век докъм 70-те. Когато всичко това не само се е продавало легално, но е било и рекламирано.
Рекламата на радиоактивната паста за зъби "Дорамад" в български вестник е от 1940 година, но пастата, съдържаща торий, е на пазара от 20-те години на миналия век и се използва до края на войната. Произвежда я немската фирма Ауер. С нея е свързана една много интересна история по време на Втората световна война.
Група немски учени открадват целия запас торий в окупирана Франция. Това привлича вниманието на мисия Алсос, екип от британски и американски военни, учени и разузнавачи, чиято цел е да разкрива вражески научни постижения по време на войната. Първоначално се е смятало, че германците използват тежките елементи за рафинирането на уран, който се използва в атомната бомба. След като, обаче, залавят и разследват представител на германска химическа компания, става ясно, че целта на учените, откраднали тория, не е атомната бомба, а...нова паста за зъби с торий. Историята е описана от физика Самюел Гаудсмит в издание на Time от 1947 година.
Става ясно, че служителите на германската химическа компания мислели за бизнеса си след войната. Те осъзнали, че вече няма да могат да правят пари от военновременна техника като противогази или въглеродни въглища за прожектори и се спрели на козметичните продукти в бизнесплана си. Един от тях вече имал патент за паста за зъби с торий, различна от познатата Дорамад и идеята им била да набавят целия торий, който успеят да намерят, за да произвеждат след войната паста за зъби. Все пак до края на войната има още доста време, има време и до атомната бомба над Хирошима и Нагасаки, радиация става мръсна дума, а може и самите химици да са загинали, така че проектът пропада. Не се знае какво е станало с откраднатия торий.
Жените продават реклами, откак рекламният бизнес съществува. В пловдивски вестник от 1909 година виждаме нещо, което не се връзва нито с днешните мерки спрямо цигарите, нито с отрежданата женска роля по онова време, но е факт, черно на бяло. Мома в народна носия елегантно пуши ароматна папироса от фабриката на Вакаро. Този образ хич не се връзва с представите ни за селските моми от онова време, така че дали наистина те са ходили, обвити в дим, или това е художествена измислица, може само да се гадае. А кой е
Вакаро, поръчал тази доста свободна за нравите реклама?
Италианец, преселил се в България в началото на ХХ век, той оставя името си в няколко смели начинания тук. Вакаро организира монтирането на първия електрически трамвай в
София, на водноелектрическата централа в Панчарево. Строи си къща в София, която в днешно време е посолство на Ватикана, но през 1904 се установява в Пловдив, където тютюневият бизнес набира бързо скорост и покорява нови и нови чужди пазари. Той купува тютюнева работилница "Орел", пет години по- късно се връща да живее в София, но става инициатор на създаването на "Съединени тютюневи фабрики- Картел" АД. Картелът обхваща две трети от тютюневата промишленост и около 35% от манипулацията на тютюна. Вакаро е създател на първото кино в България- "Модерен театър", а по- късно създава цяла мрежа от кинотеатри в Румъния, Гърция, Сърбия и Турция. В края на живота си се връща в Италия и умира през 1933 година.
Женският образ в рекламата продава и бира "Каменица", облечен пак в народна носия, половин век по- късно. Откриваме рекламата на селска мома, понесла с лекота шест халби бира, във в. "Отечествен глас" п рез 1957 година. И тук има интересна история, а бирата продължава да се произвежда и днес- 140 години след регистрацията на търговската марка.
Зад нея стоят трима швейцарци, дошли в България още преди Освобождението, за да работят в Барон Хиршовата железница. След няколко години ръчно производство в малка работилница, те строят модерна пивоварна с името "Каменица", наречена на малкия сиенитен хълм на това място. Впрочем там е имало векове наред каменни кариери, така че споменът за това изгубено тепе още тогава е бил в историята. В последните години Пловдив изгуби една от емблемите си и "Каменица" вече се произвежда в Хасково. От пивоварната, прерасла в годините в голяма фабрика в рамките на широкия център на града, днес напомня само коминът, а на терена расте луксозен жилищен комплекс.
Ако проследим основния персонаж в рекламите- женския образ, то през годините той се променя. За да привлича трудещите се в новите Карловски бани, той даже и рязко се съблича. Така виждаме голо женско тяло в реклама от 1957 година, което също си е своего рода революция...
Умни, находчиви, глупави и досадни, рекламите съществуват, откак има вестници. Понякога историите, които разказват, са далеч извън конкретния продукт...
