Вие сте логичен, прецизен мислител или бихте казали, че сте по-свободолюбив и артистичен? Ако сте първият, вероятно някой ви е казал в даден момент, че сте човек с ляв мозък, а ако сте вторият, с десен мозък. Идеята, че дясната половина на мозъка е творческата половина, а лявата половина е аналитичната половина и че нашите индивидуални черти се определят от това коя половина е доминираща, е широко разпространена в популярната психология. Има дори малка индустрия, посветена на тази идея. Има книги за самопомощ, личностни тестове, терапии и образователни материали, които твърдят, че ви помагат да оптимизирате функциите на по-силната половина на мозъка си, да влезете в контакт с по-слабата половина или дори да накарате двете половини да спрат своите (уж) непрестанна битка в черепа ви, за да можете най-накрая да получите малко спокойствие и тишина.
Тези храни свиват мозък, спрете още днес да ги ядете!
Идеята, че има хора с десен и ляв мозък е мит. Въпреки че всички ние очевидно имаме различни личности и таланти, няма причина да вярваме, че тези различия могат да се обяснят с доминирането на едната половина на мозъка над другата половина. Скорошни изследвания, използващи технология за изобразяване на мозъка, не са открили никакви доказателства за дясно или ляво господство. Един от фаталните недостатъци на мита е, че той разчита на неясни концепции за способностите, които претендира да обясни. Математиката, например, изисква логическа мисъл и следователно обикновено се казва, че се намира в левия мозък, далеч от всички онези изкусни способности на десния мозък. Но математиката е изключително творческо начинание, освен че е логично. Така че един талантлив математик би бил човек с десен мозък или човек с ляв мозък? По същия начин артистичното творчество не е просто необуздана емоция. Много от най-великите произведения на изкуството са продукти на строга, прецизна мисъл.
Подобно на много съвременни митове, митът за хората с десен и ляв мозък се корени в част от истинската наука. Знаем, че дясната и лявата страна на мозъка всъщност са специализирани в различни видове задачи, въпреки че истинското разделение на труда е много по-сложно от творчеството вдясно и логиката вляво. Голяма част от познанията ни в тази област идват от изследването на така наречените пациенти с раздвоен мозък. През 40-те години на миналия век лекарите откриват, че чрез хирургично прекъсване на corpus callosum (снопа от нервни влакна, който свързва двете полукълба на мозъка) припадъците могат да бъдат намалени при пациенти с иначе нелечима епилепсия. (Процедурата рядко се извършва днес, тъй като са разработени нови лекарства и лечения.) След операцията пациентите са имали нормално интелектуално и емоционално функциониране и изглежда са имали само леки увреждания. По-задълбочени изследвания обаче разкриват специфични смущения във възприятието и познанието, които осветяват как двете половини на мозъка се различават една от друга и как си сътрудничат. Като цяло се установи, че дясното полукълбо на мозъка е по-компетентно в пространствените задачи, докато лявата страна на мозъка е центърът на езика и решаването на проблеми.
Реалността не е това, което изглежда: как и защо мозъкът създава илюзии?
Ако няма доказателства за мита за хората с десен и ляв мозък, защо толкова много хора вярват в него? Може би просто има интуитивен смисъл мозъците на хората да са доминиращи от едната или другата страна, точно както ръцете, краката или очите им. Може също така да има нещо общо с нашия привидно неограничен апетит за схеми, които ни позволяват да сортираме себе си (и нашите приятели) в „типове“ въз основа на нашите емоционални и интелектуални характеристики. Повечето от тях (тестът за личността на Майерс-Бригс, например) имат почти толкова научна валидност, колкото и хороскопите, но използват психологически феномен, известен като ефекта на Барнъм (или понякога ефекта на Форер): когато на хората се предлагат общи описателни твърдения, които са представени като индивидуализирани описания на собствените им личности, те са предразположени да ги приемат за смислени и верни, особено ако твърденията са положителни. (Психолозите, които изследваха този феномен, раздадоха фалшиви личностни тестове и установиха, че хората като цяло оценяват фалшивата обратна връзка като точна.) Митът за десния/лявия мозък работи по подобен начин. „Прозренията“, които генерира, са както общи, така и ласкателни. В крайна сметка, кой би отхвърлил описанието на себе си като „спонтанен и интуитивен“ или „рационален и аналитичен“? В крайна сметка митът е популярен, защото ни дава „научен“ начин да говорим за любимата ни тема – себе си.
