Всички знаем за хан Аспарух, хан Крум, цар Симеон, цар Иван Асен II. Но в историята съществуват още велики български владетели, чиито дела не са така известни. Тук ще разкажем за един от тях - хан Пресиян.
Предшественикът му хан Маламир управлява кратко (831-836 г.) и не оставя наследник на престола. След смъртта му управлението на държавата се поема от племенника му - хан Пресиян, син на по-големия му брат Звиница и внук на хан Омуртаг.
Начало на управлението и победа във Филипи
Хан Пресиян управлява от 836 до 852 г. Той застава на престола още малолетен и управлява заедно с кавхан Исбул. Променя рязко политиката спрямо Византия, която през 837 г. води тежки сражения с арабите в Мала Азия. През същата година изпраща войска към Солун заради въстания на славянското племе смоляни в Западните Родопи. Въстанието бързо се разпространява към Беломорието и цялата област е опожарена.
Сведения за това получаваме от житието на Григорий Декаполит. През това време византийският император Теофил воюва с арабите в Мала Азия, затова изпраща войска начело със своя зет Алексий Мозеле. Целта на ромейския владетел е да спре българското настъпление и да запази пътя между столицата и Солун. Алексий се установява в крепостта Христопол (дн. Кавала). Българите печелят голяма победа и превземат крепостта Филипи (между Кавала и Драма).
Свидетелство за тази победа е Пресияновият надпис, поставен във Филипи, който гласи “От бога поставеният владетел на многото българи хан Пресиян изпрати кавхан Исбул… Кавханът отиде при славяните … Който търси истината - бог вижда и който лъже - бог вижда. Българите направиха много добрини на християните, а християните забравиха, но бог вижда”.
Кои са десетте най-велики български владетели?
Приобщаване на земи, заселени със славяни
След завладяването на Филипи настъплението продължава в югозападна посока. За около две години в пределите на България са присъединени Централна и Западна Македония, Косово, Охрид, Прилеп, земите по течението на Струма, където живеят славяни. Хан Пресиян успява присъединява обширните славянски територии и обединява славянското население от тази част на Балканите.
Връщане на византийски пленници
След успехите на България в Беломорието и Македония, Византия нарушава 30-годишния мирен договор в клаузата му размяната на пленници. През 828 г. Византия принуждава византийците, които живеят в отвъддунавските територии в Бесарабия от времето на хан Крум, да напуснат земите си, изпращайки им императорска флота.
Според договора те могат да се върнат само чрез размяна с български пленници. Византийските пленници се разбунтуват под водачеството но Кордил. Българският управител на Северна Добруджа се опитва да ги спре, дори и с помощта на унгарците, но не успява. Византийците се връщат с кораби в родината си.
Война със Сърбия
По време на хан Пресиян се води и първата война със сърбите (839-842). Сведенията за войната не са много ясни поради липса на достатъчно писмени доказателства.
Според сръбски и руски историографи причината за конфликта идва от Пресиян, който иска да подчини сърбите и да присъедини техните земи към България. Факт е, че до 840 г. сръбските поселения създават своеобразен клин в българските територии, които обграждат сръбските земи от три страни. Според византийските хронисти войната завършва без успех за хан Пресиян, но се запазват българските територии, които ограждат Сърбия - на север Сремската област, а на юг Македония.
Кои български владетели са част от Крумовата династия?
Величието на България по време на хан Пресиян
Хан Пресиян успява да гарантира властта си над Беломорието, както и да подсигури безопасността на важни административни центрове като Солун. Неофициалният отказ на Византийската империя от превзетите от българския владетел земи превръща България в голяма сила в Европейския Югоизток. Териториите, които обхваща България към средата на 9-ти век, включват земи от Средния Дунав до Беломорието и от Днепър до Албания.
Към България са присъединени области, които са богати на разнообразни ресурси. През страната ни преминават търговски пътища, които свързват Константинопол с Великоморавия и Франкската държава, с които България установява проспериращи търговски взаимоотношения.
Малко са сведенията за последните години от управлението на хан Пресиян. През 845 г. той изпраща делегация в Източнофранкското кралство с цел да потвърди традиционните добросъседски отношения между двете страна. Крал Лудвиг Немски с готовност приема българите.
Почти няма сведения за вътрешната политика на хан Пресиян. Хан Пресиян умира през 852 г., завещавайки са ниса си Борис I просторна и могъща държава.
