На 1 август т.г. се навършват 130 години от официалното откриване на Централна гара София. Първоначалната сграда е проектирана от архитектите Антонин Колар, Богдан Прошек и Тодор Марков и е пусната в експлоатация през 1888 г.
Тази сграда е напълно разрушена на 15 април 1974 г., а новата по проект на арх. Милко Бечев е открита на 6 септември 1974 г.
На 3 април 2014 г. започна цялостен ремонт на гарата със средства от Оперативна програма „Транспорт“, който приключи в началото на 2016.
По този повод и по случай Деня на железничаря, който по традиция се отбелязва през първата неделя на август, на 1 август от 12.00 часа в чакалнята на гарата ще се състои фолклорен флашмоб. Служители на железницата, ансамбъл Българани и пътници ще отбележат годишнината на знаковата сграда с празнични хора.
След Освобождението Австро-Унгария, Сърбия, България и Турция се задължават да построят на своите територии съответните железопътни участъци на международната трансбалканска железница Виена - Цариград. За страната ни това е участъкът Цариброд - София – Вакарел. Преговорите за трансбалканската железница между четирите заинтересовани държави започват от 1881 г. и продължават до май 1883 г., когато във Виена е подписана Четворна конвенция.
Непосредствено след това в Народното събрание на България се внася закон за построяването на железопътната линия Цариброд - София – Вакарел. Предприемачът Иван Грозев създава българско акционерно дружество, което получава залог от Българската народна банка.
Съгласно договора жп линията трябва да бъде предадена за експлоатация в края на 1886 г., но заради събитията около Съединението и обявената война на България от Сърбия, тя е завършена през 1888 г. На 7 юни линията е свързана със сръбските железници, а на 1 август е въведена в международна експлоатация.
Откриването на линията за международни съобщения, а заедно с това и освещаването на Централна гара София става на 1 август 1888 г., когато по обяд пристигна първият международен влак от Лондон и Париж ( легендарният Ориент експрес), който отпътува рано на другия ден за Пловдив, Одрин и Цариград.
За времето си гара София е била най-внушителната не само за България, но и за Балканите. Сградата е била едноетажна, дълга е 96 м. и широка – 12 м., в източната и в западната част е оформена с втори етаж, а в средата със скромен висок свод над вестибюла, съединен с часовникова кула, която гледа към Витоша. В нея се помещават всички служебни канцеларии, а за пътниците има 3 чакални: първи клас с червени кадифени канапета, втори клас – със зелени и трети клас – с дървени пейки. В мазето е парното отделение и банята за персонала.
Плановата схема е типична за този вид сгради – обширен централен вестибюл през два етажа и странични крила. Външната архитектура е с италиански ренесансови форми.
Гарата се е осветявала от газови лампи. До главната врата на перона, под перонния часовник, е имало голяма камбана, а по-късно звънец: първи звънец – продажба на билети, втори– качване на пътниците и сбогуване, с трети – тръгване на влака.
За пръв началник на Софийската гара е назначен Йосиф Карапиров, служител в Хиршовата железница.
Отбелязването на годишнина от съществуването на Централна гара София е част от събитията, с които ще бъде отбелязана 130-та годишнина от съществуването на Българските държавни железници, наследници на които са Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и „Холдинг БДЖ“ ЕАД.
