Курабийките, които традиционно са сред най-често присъстващите хрупкави сладки изкушения на масата по време на най-светлите празници – Коледа и Великден, се приготвяли в миналото по различен начин – първо се изпичали във фурна, а след това се изсушавали на бавен огън. Двойната им обработка, преди да стигнат до масата, дава и името им. Произходът на думата е от латински език и е комбинация от думите „да сготвя“ и „двойно“.
Първите курабийки на света
Историята на първите курабийки ни връща в Древна Персия, където са се приготвяли вероятно за първи път. Те обаче не били сладки, а с вкус на хляб и хрупкави. По-късно към рецептата се прибавят мед, масло, плодове, благодарение на които съставки курабийките стават меки и сладки. Сладки хлебчета с подправки, сред които най-популярната е джинджифилът – това били първите курабийки на пазара. Постепенно започнали да се приготвят и продават в редица държави по света, а в Англия се възприемат дори като културно наследство.
Най-старата рецепта за великденски курабийки
Курабийките днес
Днес на пазара се предлагат различни видове курабийки – сладки, солени, с ядки, с плодове, еко, био, традиционни и такива, които приличат по-скоро на бисквитки. Общото между тях е, че използването на сода – амонячна или бикарбонат – се превръща в необходимост и задължителна съставка за приготвянето на курабийките. Защо амонячната сода в курабийките е съставка, която не бива да пропускате, ако сте решили да се насладите на това древно лакомство у дома и да приготвите курабийки за семейството, гостите или за приятели?
Ролята на амонячната сода за курабийките
В зората на курабийките не са използвани набухватели, като най-вероятно е такива просто да е нямало в онези времена. Днес обаче нямаме никакво оправдание да изпуснем да включим в рецептата една от важните съставки – амонячната сода. Амониевият хидрогенкарбонат (амонячната сода) и натриевият хидрогенкарбонат (содата за хляб) са известни набухватели, използвани не само за приготвянето на курабийки, но в кулинарията като цяло. И двете имат едно и също предназначение – тестото да бухне, но остатъчният аромат е различен. Традиционно се е използвала амонячната сода за кубарийките, което означава, че ако се спрете на нея, ще се насладите на по-автентичен вкус. Освен желаното „бухкване“ амонячната сода оставя и остатъчен лек аромат на амоняк, с който са известни хрупкавите сладки изкушения в онези далечни времена.
Какво слага баба в курабийките, за да са толкова пръхкави и вкусни
В случай, че не харесвате този остатъчен аромат и предпочитате по-модерния прочит на това кулинарно бижу, спокойно може да замените амонячната сода за курабийките със сода бикарбонат. Тя е по-използваният от двата набухвателя днес в сравнение с отминалите години. Остатъчният аромат на амоняк, който се получава като страничен продукт при термичното разлагане на амонячната сода, придава на курабийките вкус като от стари времена. Ако целта ви е модерен вкус, изберете другия вид сода – хлебната, като за разкош може да добавите канела, кардамон, джинджифил или дори настъргана кора от цитрусов плод – портокал, лимон, за да придобият курабийките ви вкус и аромат, завладяващ сетивата.
