Може ли строгото възпитание на децата от страна на родителите, особено на майката – да се окаже достатъчно условие за постигане на житейски успехи? Зависи – резултатите не са еднозначни, ако майчината строгост не е обвита солидно с много обич. Но как трябва да бъдат възпитавани днешните поколения тийнейджъри, които се интересуват изключително от достъпните многобройни разновидности видеоигри и се оправят чудесно с всевъзможните приложения? А същевременно общата им култура е напълно занемарена и те са невежи в редица области?
Развитието у децата на необходимите качества, които ще им помогнат да се приспособят към изсмукващото силите стресиращо ежедневие, трябва да започне от най-ранна възраст и да продължава неотклонно до самото съзряване. И тук, както показват множество изследвания, ролята на майката се оказва първостепенна: децата с взискателни майки са израсли уверени в себе си и настойчиво са преследвали целите си да завършат висше образование и да се развият бързо в професионално отношение. Ето как подхождат строгите майки, които обичат, но не глезят децата си.
Първо, учат ги да помагат у дома си, като по този начин ги приобщават към семейството и те придобиват чувство за собствено достойнство и значимост, както и да ценят порядъка и имуществото като тези качества се проявяват и в социума.
Второ, възпитават у децата си уважение към образователните институции и подчертават необходимостта те да се справят самостоятелно с възникващите проблеми при обучението, колкото и сложни да изглеждат. Същевременно мързелът, лентяйството, готованството, бягството от училище, неподготвените уроци, пропуснатите лекции са заклеймени като абсолютно несъвместими в поведението на подрастващите. Едновременно с това се култивират се качествата дисциплинираност, трудолюбие, любознателност, упоритост, непоколебимост, без които големи цели не могат да бъдат постигани.
Защо една майка вече не обича детето си?
Трето, подготвят подрастващите да нямат страх от провали и в тази връзка да са с психична нагласа да поемат разумни рискове. Успехът на редица начинания не е гарантиран и може да се стигне до провал. Това оправдава поемането на риск, тъй като отстъплението означава отказ да се преследва поставената цел. Но дори след провал при изпълнението на дадена задача, остава възможността да се търсят нови решения, т.е. насърчава се иновативността, а отстъпчивостта се определя като несъвместима с изграждания образ на успелия, правилно възпитаван индивид, който възприема спокойно неблагоприятните новини и демонстрира непресъхващ оптимизъм.
Тук е мястото да се подчертае, че първостепенната роля на майката във възпитанието на децата трябва задължително да бъде подплатена с активно участие и на бащата. Да, мъжете са ангажирани много часове в работата си, но привечер, след като са у дома би следвало да прекарват значителна част от свободното си време да се държат с децата си по подобаващия, възприет от строгите майки дух. Такъв подход предопределя до голяма степен успеха на възпитателния процес.
