Вие сте от хората, които не могат да си легнат с мръсни съдове в мивката или, не дай си Боже, неизмити подове? Тогава това предупреждение на психолога е за вас.
Щом си почиваш, значи ти си виновен! Какво не е наред с вас, ако безпорядъкът ви преследва?
Нека направим резервация веднага: ние не говорим за факта, че небрежността е добра, а чистотата е лоша. Никой не посяга на елементарните задължения да слагате ред в нещата, дори това да не е любимото ви занимание. Но ако се чувствате виновни, защото не се суетите из къщата непрекъснато.
Още: 5 червени флага, които сигнализират, че е време да посетите психолог
Тук е много важно да погледнете малко по-дълбоко и да си зададете въпроса: от какво се притеснявам?
За такива хора почистването е регулатор на тревожността. Ако не са направили това, което са планирали, нивото ѝ се повишава, ако сложат нещата в ред, то намалява, споделят психолози.
Безпокойството заради безпорядък може да показва вътрешен хаос, конфликт, сложни чувства, които човек не осъзнава напълно, но не му позволяват да се отпусне. Почистването отвън в този случай изглежда компенсира „бъркотията“ вътре.
Поставянето на ред в нещата носи временно облекчение, сякаш дава възможност да се направи отвън това, което не може да се направи отвътре на ниво чувства, емоции, образи, спомени - всичко, което нашата несъзнателна част от психиката, нашата памет.
Още: Съветник на ФБР: Как за 2 секунди да разбереш, че някой те лъже
С други думи, почистването се превръща в опит да се отървете от дискомфорта, който причинява емоционално състояние. Но ако практикувате това постоянно, то ще се развие в навик - натрапчиво желание, от което вече не можете да се отървете със силата на волята. Тоест, маниакалното желание за чистота е следствие от проблема, а не неговата първопричина.
Ние не винаги сме наясно с причините, които са предизвикали това или онова състояние в настоящето. Но дискомфортът е причина тази история да се реши със специалист. Тогава симптомът на неустоимото желание за почистване през нощта ще изчезне от само себе си.
Защо ставаме егоисти след разговор с психолог?
