Въпросът дали егоистите са по-щастливи от другите засяга сложни аспекти на човешкото поведение, психологията и философията. За да отговорим на този въпрос, е важно да разберем какво разбираме под „егоист“ и как обикновено се измерва щастието.
Егоизмът, често определян като даване на приоритет на собствените нужди и желания пред тези на другите, може да се прояви по различни начини. От една страна, егоистите могат да се съсредоточат върху личното удовлетворение и незабавното задоволяване на потребностите, което понякога може да доведе до възприемане на по-голямо щастие. Например човек, който постоянно дава приоритет на собствените си интереси и желания, може да изпитва по-голямо удоволствие от дейностите, които харесва, тъй като не е толкова ограничен от социални задължения или от нуждите на другите.
5 случая, в които жените трябва да бъдат егоисти
Това непосредствено удоволствие обаче не е непременно равнозначно на дългосрочно щастие. Изследванията в областта на психологията и социологията показват, че макар егоистичното поведение да осигурява краткосрочни награди, то често подкопава дългосрочното удовлетворение. Това е така, защото човешкото щастие се влияе в голяма степен от социалните взаимоотношения и чувството за връзка с другите. Егоизмът може да подкопае доверието, да породи конфликти и да доведе до социална изолация, което е пагубно за дългосрочното благополучие.
Установено е, че хората, които се занимават с просоциално поведение - действия, които са в полза на другите - са по-щастливи като цяло. Действията на доброта и щедрост са свързани с освобождаването на ендорфини и окситоцин - химикали, свързани с положителни емоции и социални връзки. Това предполага, че фокусът върху благосъстоянието на другите може да увеличи собственото щастие.
Защо ставаме егоисти след разговор с психолог?
Освен това философските перспективи предлагат ценни прозрения. Например мислители екзистенциалисти като Жан-Пол Сартр твърдят, че истинското щастие и удовлетворение идват от това да се живее автентично и да се правят избори, които съответстват на ценностите и принципите на човека. Това често включва отчитане на въздействието на действията върху другите. От тази гледна точка егоизмът, който пренебрегва благосъстоянието на другите, може да доведе до повърхностна форма на щастие, в която липсва по-дълбоко удовлетворение.
От друга страна, някои биха могли да твърдят, че определена степен на егоизъм е необходима за личното благополучие. Поставянето на граници и преследването на лични цели може да доведе до здравословно самочувствие и чувство за цел. Балансът е от ключово значение; грижата за себе си и личната удовлетвореност са важни, но те често се постигат най-добре в контекста на здрави, взаимни взаимоотношения.
По същество, макар че егоистичното поведение може да предложи мимолетни моменти на щастие чрез лично удовлетворение, то обикновено не води до трайно и дълбоко удовлетворение. Дългосрочното щастие е по-вероятно да се намери в баланса между личното благополучие и грижата за другите. Взаимоотношенията, социалните връзки и проявите на доброта допринасят значително за чувството на удовлетвореност и цялостното удовлетворение от живота. Така че, макар егоистичните индивиди да изпитват краткосрочно щастие, то често е за сметка на дългосрочната радост, която се подхранва по-всеобхватно чрез съпричастност и връзка с другите.
