Всеки един от нас в някакъв етап от живота си е преживял несподелена любов. В холивудските филми и в приказките героите се срещат, влюбват се и заживяват заедно щастливи до края на живота си. В реалния живот обаче съвсем не е така... Той не е нито приказка, нито филм.
Но как да забравим, как да избягаме от страдаща ситуация и как да продължим?
Мъжете не преживяват чак толкова eмoционално подобна ситуация за разлика от нежния пол, въпреки че понякога се влюбват в жени, които определено не изпитват симпатии към тях.
Жените отчитат дори и най-малкия знак, който им потвърждава, че са харесвани: поглед, мил жест, усмивка, разговор. Много често се случва те да възприемат мъжа с тези знаци като "мъжа на живота ми".
Когато човек е влюбен, той има склонност да проектира чувствата си към другия човек и да интерпретира действията му, както сметне за добре.
За някакво определено време една скрита страст може да е достатъчна и удовлетворяваща, но идва моментът, в който ще се изправим очи в очи с реалната действителност. Страданието може да бъде много голямо, когато вече сме осъзнали, че чувствата ни не са споделяни от отсрещната страна. И ако докато сме били заедно във времето, ние сме се чувствали на пиедестал, то да паднем от там е наистина брутално. И когато вече сме осъзнали голата истина, спокойно можем да си позволим да тъгуваме от загубата.
Дори една романтична връзка да е съществуваща само в главата ни, самото осъзнаване, че никога тя няма да бъде споделена или да се получи очаквания резултат от нас е болезнено. Обичаме ли дълбоко някого, болката е истинска и силна, без значение дали любовта ни е споделена, или не.
Няма нужда в такъв случай да правим опити за елиминиране на емоциите, преминаващи през нас. Да, със сигурност те не са приятни. Също не бива да се чувстваме нелепо или глупаво. Важното е да отчетем правилно тези емоции и да ги контролираме с ясното съзнание. Не е нужно да им даваме време, за да преминат.
Ясно е, че контролирането е труден процес. Но помислете само колко би бил скучен животът, ако не оставяме и по някое място за изненада! Предприемаме действия за излизане от ситуацията. Трябват ни усилия да си направим точна равносметка и да погледнем в собственото си бъдеще от по-различен ъгъл.
Има хора, които се опитват да поддържат илюзиите, но в това няма никакъв смисъл и няма да помогне на никой, особено на самите нас.
По-добре дълго плачете, отколкото да продължите да храните напразни надежди. Второто е много по-болезнено. Защото когато плачем, ние всъщност сме приели реалната ситуация. И идва времето за нещо по-различно... Ново занимание, приятели, пътешествие, почивка, нови планове...
Така ще станем готови да навлезем в един нов етап от живота си, изпълнен с надежди и положителни чувства. Ще си спомним, че всичко, през което ние преминаваме, се случва в живота. Това е една добра възможност да опознаем добре себе си и да осъзнаем, че нито един опит не е напълн отрицателен.
Когато се освободим от миналото, настоящето става обичайното за нас, а бъдещето става възможно...
