По време на Първата световна война големият немски писател Eрих Мария Ремарк (1898–1970) заминава едва 18-годишен като доброволец на фронта. Войната оставя незаличими болезнени спомени в съзнанието му и е основна тема в неговото творчество.
След завръщането си от фронта сменя безброй служби, като през цялото време пише и публикува разкази. Първият му роман („На западния фронт нищо ново“) излиза през 1928 г. – първо като подлистник на вестник, после в отделна книга с тираж от 600 000 екземпляра – и прославя завинаги своя автор.
Писателят е принуден да емигрира в Швейцария още през 1931 г., а две години по-късно книгите му са забранени от нацистите и се горят публично по площадите. През 1939 г. Ремарк емигрира в САЩ, но след края на Втората световна война се завръща в Швейцария, където умира през 1970 г.
Представяме ви някои от вечните му цитати!
„Никой човек не може да ти стане толкова чужд, колкото този, когото някога си обичал.“
„Съжаленията са най-безсмисленото нещо на този свят. Човек не може да върне, нито да поправи нещо. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.“
„Човек трябва да обожава жените или да ги напуска. Нищо средно не съществува.“
„Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.“
„Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.“
„Всяка любов иска да бъде вечна. В това се състои и нейната вечна мъка.“
„Повърхностни са само хората, които се считат за дълбокомислени.“
„Само свободата си недей да губиш! Тя е по-ценна от любовта. Винаги обаче човек разбира това едва когато е късно.“
„Само нещастният знае какво е щастието. Светлината не блести, когато е светло. Тя свети в тъмнината.“
