Чувството за безпомощност е често срещано човешко преживяване, което може да се дължи на различни причини. Ето седем причини, поради които човек може да се чувства по този начин:
Липса на контрол: Една от основните причини, поради които хората се чувстват безпомощни, е възприеманата или действителната липса на контрол върху обстоятелствата. Това може да се случи в ситуации, в които външни сили диктуват резултатите, като например на работното място, в рамките на семейната динамика или по време на обществени или природни събития (напр. икономически спад, природни бедствия). Когато хората смятат, че нямат право на глас или влияние върху случващото се, това може да доведе до чувство на безпомощност.
Травма и злоупотреба: Преживяването на травма или злоупотреба може значително да допринесе за чувството на безпомощност. Травмата, независимо дали е физическа, емоционална или психологическа, може да накара хората да се чувстват безсилни и неспособни да променят положението си. Това важи с особена сила за тези, които са преживели хронично насилие, което може да подкопае самочувствието им и да засили трайното убеждение, че не са способни да променят обстоятелствата.
Проблеми с психичното здраве: Състояния като депресия, тревожност и посттравматично стресово разстройство могат да предизвикат непреодолимо чувство на безпомощност. Депресията често води до широко разпространено чувство на безнадеждност и неспособност да се предвиди по-добро бъдеще, докато тревожността може да създаде страхове и притеснения, които парализират действията. Посттравматичното стресово разстройство с неговите натрапчиви спомени и повишена възбуда може да накара страдащите да се чувстват в капана на своите минали преживявания.
Научена безпомощност: Това психологическо състояние възниква, когато човек многократно се е сблъсквал с неблагоприятни ситуации, върху които не е имал контрол. С течение на времето той се научава да вярва, че е безсилен, дори когато се появяват възможности да промени обстоятелствата. Тази концепция, изследвана обстойно от психолога Мартин Селигман, показва, че миналите преживявания могат да окажат дълбоко влияние върху настоящото възприятие на индивида за неговите способности.
Как да преодолеем заучената безпомощност
Липса на ресурси: Икономическите затруднения, липсата на образование или недостатъчният достъп до системи за подкрепа могат да накарат хората да се чувстват безпомощни. Когато не са задоволени основни нужди като храна, подслон и здравеопазване, може да е трудно да се съсредоточим върху дългосрочни цели или личностно развитие, което води до усещане за зацикляне в неизбежен кръг.
Хронично заболяване или увреждане: Животът с хронично заболяване или увреждане може да доведе до безпомощност, особено когато състоянието ограничава способността за изпълнение на ежедневни задачи, преследване на професионални цели или участие в социални дейности. Постоянната нужда от медицински грижи и помощ може да създаде зависимост, която подкопава самооценката и автономността.
Неуспех и отхвърляне: Повтарящите се преживявания на неуспех и отхвърляне могат сериозно да повлияят на самооценката и самочувствието. Когато хората многократно се сблъскват с неуспехи въпреки усилията си, те могат да започнат да вярват, че действията им са безполезни. Това може да доведе до чувство на безпомощност, тъй като те започват да очакват неуспех и може да спрат да се опитват да подобрят положението си.
Разбирането на тези причини може да помогне за справяне с основните проблеми, които допринасят за чувството на безпомощност. Подкрепящите интервенции, терапията и структурните промени могат да дадат възможност на хората да възвърнат чувството си за контрол и самостоятелност в живота си.