Има още време до края на работния ден, но това не пречи да си направим едно хубаво кафе и да отдъхнем пет минутки. Ето и историите, които да разведрят следобеда ви:
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми.
Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили...
Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме.
След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...
Руси Русев, дългогодишен шофьор на автобус, за пореден път в дългата си кариера превозвал туристи до морето. Неочаквано обаче на средата на пътя нещо в автобуса се счупило. Шофьорът любезно се извинил на пътниците за неудобството, взел една щанга и слезнал да види какъв е проблема. Пътниците слезнали да се разходят докато шофьорът оправи проблема, само едно недоразвито хлапе се разхождало наоколо, гледайки как Руси Русев майстори под автобуса. След половин час упорита борба все още нямало и следа каква е повредата, а хлапето казало на Руси:
- Чичо Русиии, аз знам какво се счупиии!
Видимо изнервен от несгодите шофьора отвърнал ядосано:
- Ти ли ще знаеш бе, я се разкарай от тука не ми пречи!
След още половин час несполучливи опити детето отново казало:
- Чичо Русиии, аз знам какво се счупиии!
- Какво знаеш бе, нищо не знаеш. Аз от тридесет години съм шофьор ти ще знаеш!
След като този разговор се повторил още няколко пъти Руси Русев, вече почервенял от ярост се развикал на момчето:
- Aйде кажи бе, идиот, кажи като толкова разбираш к’во се счупи, айде нали си голям майстор, к’во се счупи?
- Рейсааа…
Имам спомен от преди години.Веднъж след часовете аз и мой колега се отбихме до фурната.Пред нея гледаме странна гледка:огромна опашка,хляб има,но опашката не помръдва.Нямахме време да се редим и току да се върнем обратно,но някой извика:
-Другари,да дадем ред на народните учители.Те са много заети в училището.
Всички от опашката се съгласиха.Ние останахме трогнати от вниманието.Взехме си хляба,благодарихме на всички.
На другия ден ни спира една жена и ни казва:
-Абе,много наивни сте били това даскалите.Вчера на фурната са ви дали ред,защото чакали да свърши студеният хляб.Голяма услуга сте им направили!
Да,ама не беше така.Продавачката,майка на наш ученик,грижливо бе увила в саковете ни топъл хляб...
