Днешният специален doodle (логото на Google с допълнение на картинка, анимация и т.н.) е посветен на 296 години от рождението на италианската математичка, Мария Гаетана Анези.
Тя става известна със своя учебник по диференциално смятане и изучаваната от нея крива от трета степен версиера, наречена още „къдрица на Анези“. Това е постижение, поради което тя и до ден днешен е почетен член на University of Bologna.
Мария Анези е родена в Милано на 16 май 1718г. в заможно семейство, а баща й е професор по математически науки в същия университет. Доброто образование, което получава още от ранните си година и позволяват да изучава източни езици, а още преди да завърши тя е говорела свободно гръцки, немски, латински и иврид.
Силното влияние на баща й е изиграло ключова роля за формирането на характера й, като е основна причина Мария Анези да поеме домакинството след смъртта на майка си и никога да не напусне родната си къща или да сключи брак.
Анези имала късмет, че открила добър учител по математика в лицето на монаха Рамиро Рампинели, преподавател в университетите в Болоня и Рим. Под негово ръководство тя изучава трудовете на французите Гийом Франсоа дьо Лопитал и Шарл Рене Рейню (Charles René Reyneau), и се вдъхновява за написването на своя известен двутомен учебник „Instituzioni analitiche ad uso della gioventu italiana“ („Основи на анализа за употреба от италианската младеж“).
В първия му том се разглеждат крайните величини, а във втория — безкрайно малките. В частност, доказва, че всяко уравнение от трета степен има три корена. Учебникът е завършен през 1745 година и изпратен за рецензия от Якопо Рикати и неговия син Винченцо Рикати, а три години по-късно — издаден. Този труд прави голямо впечатление на математическата общност в Европа. В рецензия на Парижката академия на науките е отбелязано умелото, стройно и хомогенно изложение, с което се представени резултатите на много математици, използвали за доказателствата си твърде разнообразен математически инструментариум. Впечатлен е и папа Бенедикт XIV, който в писмо до Анези заявява, че трудът ѝ ще прослави Италия и академията в Болоня.
През октомври 1750 година тя получава покана да ръководи катедрата по математика там, но възпрепятствана от своя властен баща тя така и никога не приема поканата. Две години по-късно той умира, но Анези вече е взела решението да отдаде остатъка от живота си на болногледачество и благотворителност, като разкрива дом за възрастни бедни жени. Похарчила цялото си състояние за благородната кауза, през 1799 година тя умира в пълна мизерия в хосписа, който някога е управлявала.
