Всеки, който някога е работил в Call Center, знае колко трудно се работи с хора. Малко са любезните и разбрани клиенти, с които можеш да проведеш нормален разговор. Има толкова ситуации, с които трябва да се справиш, без да нервничиш и повишаваш тон, че операторите заслужават наистина големи заплати.
– Ало? Блокирах си картата... ПИН код нящо да ви са намира?
– Ало?... Ало? Чуваме ли се?
– Да? Кажете!
– Искам настройки за интернет, ММС, за щуротии и глупости....
– Колко ми е таксата със СДС?
– Аз съм титуляторът на картата.
– От вчера съм направена на договор.
– Вчера пак се свързах с кооператора.
– Как да го вкарам тоя ваучер – мъчих се, мъчих се, как ли не го сгъвах, накрая го свих на 4, малко неудобно става, ама само така влиза под батерията.
– Набирам, нищо не става, показват ми се паяци на екрана, номер няма!
– Нещо ми яде от сметката.
– Какво да направя да ми се поместят минутите, че не мърдат?
– Искам да знам защо ми ги няма питтяхто лева с питстотинтяхто минути!
– Моята гласова поща не е премахната...
– Вие какво въведохте, за да ви се махне?
– „Не желая да имам гласова поща” и го пратих на 1770!
– Ало? ... Човек ли е?
– Като набера ##002#, си потушавам гласовата поща, нали?
– Ало! Моля ви, пуснете ми мелодията „Пий куме пий” като funcall... много е спешно!
– На телефона ми, като звъня, изписва МОЛЯ ЗАРЕДЕТЕ и не мога да се свържа!
– Явно трябва да презаредите.
– Не става: зареждам, зареждам... вече 24 часа го държа на зарядно, а пари няма.
– Бихте ли изчакали, това ще отнеме няколко секунди...
– Ама от безплатните ли?
– Искам да знам да се интересувам да ви попитам един въпрос.
– Искам да активирам задграничната ви операция.
– Аз съм получил уж 5 мин., ама ги няма.
– А вие как ги получихте?
– Ми... измислих си ги.