Известният психолог Иван Владимиров беше убит преди дни от свой съсед. Мъж беше прострелян в главата на Женския пазар в София в средата на ноември, 2022 година. След няколкодневно издирване, през май бяхме разтърсени от жестокото убийство на Алена Щерк. Иван, Николай, Елена, Виола, Иво, Алена… и още много. Общото между тях - убити от съсед, близък или познат, след подадени жалби и сигнали до полицията.
След подобен трагичен случай коментарите винаги са едни и същи: Какво върши всъщност МВР? Защо има толкова много случаи на убити хора, които преди това са подавали многократно сигнали до органите на реда?
Докъде обаче стигат правомощията на МВР и защо полицията ни не може да се противодейства в подобни случаи? Actualno.com потърси инспектор в отдел "Криминална полиция", за да ни разясни каква е процедурата и какви са пробойните в закона.
Каква е процедурата, ако даден човек подаде сигнал до полицията, че е заплашван със саморазправа?
Ако някой получи заплаха от свой приятел, съсед, непознат, то той трябва писмено да подаде сигнал в съответното районно управление, като на него ще му се свали и допълнително обяснение - каква е ситуацията, от колко време продължава това и в какви отношения са. След това се установява другият човек, отправил заплахата, като с него се провежда беседа, която като времетраене може да продължи повече време, да се установи има ли психични заболявания, лежал ли е за лечение в клиника, да се провери дали има други подобни заплахи, отправени в миналото, има ли криминално досие, дали е задържан и за какво. Следва съставяне на протокол за предупреждение, в който се посочва, че лицето носи отговорност да не влиза в пререкания с човека, получил заплахата. Оттам нататък документацията се изпраща в прокуратурата и работата по проверката е приключена от страна на МВР.
След като прокуратурата направи проверка, може да прекрати случая, ако няма достатъчно доказателства за действителна заплаха или да го продължи – да изпрати обратно за събиране на допълнителна информация от оперативните работници към МВР, като да се изисква справка от ЦПЗ (бел.ред. - Център за психично здраве) за налични заболявания, справки за болести, лекувани през годините и др.
Тъжителят (т.е. заплашеният) също може да подаде и жалба в съда, ако действително е заплашен и преценката, че има опасност за живота му, е основателна, придружена със свидетелски показания и достоверна история на минали пререкания между него и посочения за заплашващ. Тук е ключовият момент – показанията на свидетелите са от изключителна важност за разследването – ако такива липсват, вероятността да се стигне до резултат е минимална. Много хора отказват да бъдат свидетели, тъй като имената им после фигурират в документите и те се страхуват.
Докъде стигат правомощията на МВР и защо полицията не противодейства ефективно в подобни случаи?
Полицията изпълнява разпорежданията на прокуратурата. Само тя може да определи дали има основание за извършено престъпление и реална заплаха, както да оформи официално в правна рамка даден случай, така че да продължи работата, така и да го прекрати.
Кои са най-големите пробойни в законодателството, какво трябва да се промени?
След подаден сигнал до полицията на мястото на инцидента пристига районен инспектор. Това, което той може да направи по закон, ако няма физическо прикосновение, е само и единствено протокол за предупреждение на лицето. Полицията не е оторизирана да прави каквото си поиска. Трябва сигналът да е подаден по съответния ред, тоест не просто уведомяване, жалбата трябва да бъде конкретно за заплаха от насилие или за причинено насилие. В случая с психолога Иван Владимиров от СДВР уточниха, че през последните 2 години страните в конфликта са подавали един срещу друг над 10 заявления в полицията, касаещи предимно междусъседски спорове. Няма постъпвали сигнали за заплахи с насилие, според казаното от СДВР.
Законодателството трябва да бъде разгледано сериозно в частта с изискванията за притежание на огнестрелно оръжие и разрешенията за притежанието му.
Какво се случва ако прокуратурата действително установи реална заплаха?
Наказателният кодекс гласи следното:
Чл. 144. (1) Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години.
(2) За закана спрямо длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или спрямо лице, ползуващо се с международна защита, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
