Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Законно е – когато прокуратурата е по-силна от съда (I част)

22 май 2019, 12:30 часа • 8832 прочитания

Има ли държавен орган в България, част от действията на който не подлежат на съдебен контрол? И колко опасно може да е това? Според председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов това е прокуратурата и по-точно главният прокурор. Той сподели гледната си точка и пред президента Румен Радев по време на консултациите относно избора за следващ главен прокурор: "Главният прокурор на България има правомощията и монопол да повдига на когото си поиска, когато си поиска и за каквото си поиска обвинение. Наред с това липсата на контрол върху неговата дейност го прави най-силната политическа личност".

Конкретен практически пример какво се случва що се отнася до някои актове на държавното обвинение – например постановленията за привличане на обвиняем към отговорност, беше подробно описан пред Actualno.com от пряк участник в случая, който ще представим в следващите редове. И въпросът, който веднага фокусира вниманието на база всички подробности, е какво се случва при такива официални актове като постановления за привличане на обвиняем, които няма възможност да бъдат обжалвани от привлечения за обвиняем пред съда? Защото съгласно чл. 200 на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) "постановленията на разследващия орган се обжалват пред прокурора. Постановленията на прокурора, които не подлежат на съдебен контрол, се обжалват пред прокурор от по-горестоящата прокуратура, чието постановление не подлежи на обжалване".

Именно с парадокса да не може да се обърне към съда се сблъсква 70-годишният г-н Иван Иванов*. Историята му е достойна за роман. Още преди 20 години той работи като собственик на издателство, което вече не развива дейност. По това време дели офис с г-жа А. Нинова*, която се занимава с посредничество за домашни помощници. През 2003 година тя ражда момче – Х. Д. Нинов*, а бащата не е установен по законния ред. При съставянето на съобщението за раждането на детето, г-жа Нинова* декларира, че двамата с г-н Иванов имат валиден брак. Така по презумпцията на дете, родено в брак, общинските власти вписват г-н Иванов* в акта за раждане като баща. Така детето има гражданско състояние с известен баща - г-н Иванов*, а не неустановен баща.

Впоследствие г-жа Нинова* използва акта за раждане пред съда. Съдът осъжда г-н Иванов* да плаща на г-жа Нинова* по 100 лева на месец издръжка за сина ѝ. Решението е от 16 юли 2009 година, а влиза в сила юни 2010 година. Следва обаче обрат – през 2017 година Софийски районен съд взема решение, в което се посочва, че де факто актът за раждане, сочещ г-н Иванов* като баща, е фалшив. Затова съдът разпорежда на община "Младост" да поправи акта за раждане на Нинов*, като премахне от него Иванов* и впише, че не е установено кой е баща на детето Нинов.

Междувременно г-жа Нинова* подава жалба до прокуратурата, че Иванов е спрял да ѝ плаща издръжка, след като е научил, че погрешно е вписан като баща в акта за раждане на Нинов.

През август 2018 г. разследващ полицай от I РПУ в София обявява г-н Иванов* за общодържавно издирване и принудително довеждане при него като свидетел, необходим на разследването. В постановлението е посочено, че е необходимо да му се вземат ДНК образци. В началото на месец март тази година г-н Иванов* е задържан от полицията. Той твърди, че вместо да бъде заведен при разследващия полицай за вземане на ДНК образци, е задържан под стража в ареста на 1-во РУ София за повече от 24 часа, след което е освободен. Не са му взети ДНК образци, въпреки че точно за това е задържан. След това, с постановление разследващият полицай привлича Иванов* в качеството му на обвиняем. В постановлението се твърди, че са събрани достатъчно доказателства, че Иванов* е виновен, че не е платил издръжка на низходящия си син Нинов* според старото решение на СГС за 14 месеца през 2015 и 2016 г., т.е. 1400 лева общо.

Тезата на Иванов* е, че обвинението е явно фалшиво, тъй като разследващият орган има доказателство, че той е невинен за неплащането на издръжка. Това доказателство е влязлото в сила на 19.04.2017 г. решение на съда. С него съдът е решил, че до тази дата не е установено Нинов* да е "низходящ син" на Иванов*, затова не е възможно Иванов* да е извършил престъпление – неплащане на издръжка на "низходящия си син" Нинов* за периода септември, 2015 година - октомври, 2016 година. Това решение е влязло в сила и е задължително за прилагане от разследващия полицай и наблюдаващия прокурор. При влязло окончателно в сила решение възниква въпросът как е възможно полицай и/или прокурор да го променят дори и с ДНК експертиза? Разпоредбата на чл. 219 (1) от Наказателно-процесуалния кодекс забранява да бъде привличано като обвиняем лице, за което разследването има доказателство, че не е извършило престъпление.

Освен това, с постановлението за задържане на г-н Иванов* му е наложена мярка за неотклонение "подписка", която го задължава да не напуска местоживеенето си без разрешение на разследващия полицай, тоест по този начин се ограничава неговата свобода.

Постановленията на разследващия орган може да се обжалват от обвиняемия само по чл. 200 от НПК – пред прокурор, а после - пред по-висшестоящ прокурор.

Очаквайте втора част от историята!

* Истинските имена на героите в историята са други.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес