Леко, тихомълком и без много шум – така вчера, 25 октомври, на първо четене преминаха две много опасни промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които дават широки правомощия на прокуратурата.
За какво става въпрос – за промени, които се прокарват през преходните и заключителни разпоредби на Наказателния кодекс (НК). Промените в НК са заради изисквания на Директива 2014/42/EC, която касае конфискацията на придобито от престъпна дейност имущество, като се прави и поправка в НК, че можеш да влезеш от 1 до 10 години в затвора заради кражба на автомобил.
Далеч по-опасни обаче са поправките в чл. 63 и чл. 386 на НПК. В чл. 386 се създава нова алинея – 5, в която пише следното: "Когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство може да бъде сериозно възпрепятствано, уведомяването по ал. 4 може да се отложи за срок от 24 часа. В този случай за задържането незабавно се уведомява Държавната агенция за закрила на детето".
По същество този текст се отнася до непълнолетни и дава право при арест на тийнейджър родителите да не бъдат уведомявани за цяло денонощие! В действащия НПК текстът е съвсем различен: „В случаите на задържане непълнолетните се настаняват в подходящи помещения отделно от пълнолетните, като незабавно се съобщава на техните родители или попечители и на директора на учебното заведение, когато задържаният е ученик”.
На този фон съвсем невинно изглежда промяната в чл. 63 от НПК (нови алинеи 9-11). Текстът е същият, с едно изключение – прокуратурата може да не казва на никого, че е арестувала пълнолетен гражданин за срок от 48 часа. Сега не е така – при арест се уведомява семейството на задържания, работодателят, освен ако арестуваният не иска и МВнР, ако арестуваният е чужд гражданин. Все пак, що се отнася до прикриването, че някой е задържан и прокуратурата иска да не казва за това за 48 часа, то може да обжалва незабавно пред съда и съдът решава дали положението да остане така. Остава обаче съмнението колко време ще трябва на съда да вземе решение.
