Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отхвърли като недопустими жалби на Иво Прокопиев и Ценко Чоков срещу България, съобщиха от Министерството на правосъдието.
„Решенията, публикувани на 3 октомври, са пробив по българските дела пред ЕСПЧ основно поради доброто развитие на практиката на националните съдилища и ефективността на различните средства за защита по гражданскоправен ред, така че вредите от нарушения на основни права да бъдат обезщетявани на национално ниво“, посочват от министерството.
Делото "Прокопиев срещу България"
Делото „Прокопиев и др. срещу България“ беше образувано по две жалби от 2018 г. и 2020 г. Основното оплакване по него беше за нарушаване на правото на собственост във връзка с наложени обезпечителни мерки по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от 2012 г. Още: Журналистът Росен Босев осъди България в Страсбург заради делото на Стоян Мавродиев
Те бяха наложени от Бургаския окръжен съд и от Софийския градски съд по искания на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Тя започна проверки срещу бизнесмена след като прокуратурата образува две наказателни производства срещу него. По първото той беше подсъдим заради продажбата на държавните дялове в EVN, като обвинението беше заради негово изказване по време заседание на Съвета за тристранно сътрудничество, като представител на работодателите. По това дело Прокопиев беше оправдан на първа и втора инстанция заедно с подсъдимите с него бивши министри Трайчо Трайков и Симеон Дянков. Прокуратурата не протестира пред Върховния касационен съд и оправдателната присъда влезе в сила преди 3 години.
Другото обвинение срещу Прокопиев, заради което КПКОНПИ поиска да бъдат наложени запори и възбрани на негово имущество, беше заради продажбата на предприятието „Каолин“. Това производство беше прекратено от прокуратурата.
И в двата случая, съответно след оправдателната присъда и прекратяването на наказателното производство, обезпечителните мерки бяха вдигнати. Още: ЕСПЧ в Страсбург има своя първи председател от Източна Европа
Така през 2022 г. Прокопиев предяви искове за обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу прокуратурата.
„Първото приключва на 11 април 2024 г., като е присъдено обезщетение от 40 000 лв. за неимуществени вреди и 2 400 лв. за имуществени. Второто все още е висящо, но с решение от 22 април 2024 г. първоинстанционният съд присъжда обезщетение от 25 000 лв. за неимуществени вреди и 66 000 лв. за имуществени, разходи и разноски.
ЕСПЧ заличава жалбата в тази част, защото въпросът вече е решен на национално ниво. Съдът не се произнася по Закона от 2012 г., тъй като вече го е направил в делото „Йорданов и др.“, съобщават от МП. И цитират ЕСПЧ, който е отбелязал, че „…в България Конвенцията е част от националното право и че националните съдилища са проявили тенденция да се ангажират по-пълноценно с аргументи, основани на Конвенцията.“
От министерството посочват, че съдът в Страсбург е отхвърлил и оплакванията за нарушение на презумпцията за невиновност и правото на личен живот поради неизчерпване на съществуващите и очевидно ефективни вътрешноправни средства за защита.
Делото на Чоков
Осъденият през 2022 г. на пет години затвор за отвличане, телесна повреда и палежи бивш кмет на с. Галиче Ценко Чоков пък се оплакал в Страсбург за нарушаване на презумпцията за невиновност с изказвания на шефката на закритата понастоящем апелативна специализирана прокуратура Даниела Попова и на главния секретар на МВР Георги Костов на пресконференция през 2016 г. Двамата изнасят подробности за разследване срещу Чоков. Още: Прецедент: Адвокат осъди държавата заради глоба от 30 лева
В решението си, с което приема жалбата за недопустима, ЕСПЧ припомня, че презумпцията за невиновност е сред елементите на справедливия наказателен процес. Но следва да се прави разлика между решения или изявления, които отразяват чувството, че съответното лице е виновно, и тези, които са ограничени до описание на „състояние на подозрение“ и чиято цел е да информират обществеността.
По отношение на изявленията на прокурор Попова съдът намира оплакването за явно необосновано, като посочва, че тя е давала информация по хода на разследването, като с думите си не е поставила под съмнение презумпцията за невиновност на Чоков.
„Що се отнася до изявленията на главния секретар на МВР, ЕСПЧ приема възражението на българската страна за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита и по-конкретно – чл. 49 от ЗЗД (непозволено увреждане), което бе подкрепено с примери от съдебната практика, налични и ефективни към датата на подаване на жалбата“, посочват от МП.
