Над два пъти е увеличено обезщетението, което прокуратурата трябва да плати на майката на Марио Николов, която беше обвиняема с него по делото за измами по програма САПАРД, реши Върховният касационен съд. Елена Николова трябва да получи 18 000 лева за вредите, които е претърпяла от разследването. Предишната инстанция беше присъдила само 8000 лева, съобщава Lex.bg..
Голямото дело за източването на 14 млн. лева от програмата, по което основен подсъдим беше Николов, продължи 15 години и приключи окончателно едва миналата година, когато всички подсъдими бяха оправдани, тъй като и давността изтече.
Любопитното е, че Елена Николова дори не е подсъдима по него. Тя е разследвана от 2007 г. за това, че като представител на фирмата „Елпин трейд“, заедно с Марио Николов неправомерно изнесли в Европейския съюз замразени заешки бутчета от Китай за около 4 млн. лева. Случаят бил посочен в доклад на европейската служба за борба с измамите – ОЛАФ, и според прокуратурата е ставало дума за измама в особено големи размери и е особено тежък случай. Според обвинението, в документите пишело, че китайските бутчета са от Аржентина, а Николови получили от европейски фондове над 3,7 млн. лева, колкото била продажната цена на заешкото месо в Германия, Франция и Испания.
Това разследване е било прекратено от градската прокуратура през 2015 г. поради несъставомерност на деянията, но след това апелативната прокуратура отменила постановлението, тъй като преценила, че е извършено друго престъпление – контрабанден износ на заешките бутчета. Прокуратурата им повдигнала новите обвинения, но и това дело било прекратено година по-късно.
Така през 2019 г. Елена Николова е предявила иск за 100 000 лева срещу прокуратурата за неимуществени вреди от незаконното обвинение срещу нея. В началото на миналата година градският съд ѝ присъди обезщетение от 20 000 лева, което след това апелативните съдии намалиха до 8000 лева, като приеха, че част от негативните емоции на Николова са били резултат от другото дело срещу сина ѝ.
Делото стигна до Върховния касационен съд (ВКС), който реши да увеличи обезщетението за Николова до 18 000 лева. Основният мотив за това е, че апелативният съд едва в решението си е определил за общоизвестен факта, че паралелно с разследването срещу Николова се е развивало и делото срещу сина ѝ и това също ѝ причинило притеснения.
Върховните съдии Албена Бонева (председател на състава), Боян Цонев (докладчик) и Мария Христова посочват, че апелативният съд е трябвало предварително да съобщи на страните това обстоятелство, за да могат да вземат становище по него, като освен това не са съгласни, че делото срещу Николов е повлияло на майка му. За преживяванията ѝ по време на разследването свидетелстваха нейни колеги и съпругата на един от синовете ѝ. Според тях Николова станала агресивна към колегите във фирмата, която фалирала през 2009 г., както и към синовете си. Нейна колежка е разказала как Николова приела разпитите в полицията, където я обвинявали за престъпление, което не е извършила, а можела да влезе в затвора за 10 години, а не вярвала, че ще издържи. Този страх се засилил след един от разпитите, където се държали изключително грубо с нея. Била заведена в подземие, където разпитващият ѝ казал, че я очакват 10 години „строг тъмничен затвор“. Това станало после основната ѝ мисъл, страхувала се и когато я търсели от непознат номер, тъй като допускала, че ѝ звънят от полицията. Изпитвала страх от полицаи на улицата и започвала да мисли дори за самоубийство.
Заради стреса станала хаотична, а преди това била много добър мениджър. Отслабнала драстично. Тези показания пък са дали основание на ВКС да отхвърли извода на апелативния съд, че майката на Марио Николов е приела тежко и делото срещу него, което пък даде основание за намаляване на обезщетението ѝ на втора инстанция.
За да увеличи обезщетението за Николова, върховният съд приема, че разследването от близо 9 години далеч надхвърля разумния срок, въпреки че е било със значителна фактическа сложност. ВКС не е съгласен и с това, че при определяне на обезщетението, апелативният съд е взел предвид само обвинението на Николова за контрабанден износ, но не и това за документна измама в особено големи размери, за което не е била обвинена, но е била наясно, че разследването е водено срещу нея.
Според ВКС апелативният съд не е обърнал достатъчно внимание на показанията, че при един от разпитите на Николова, разпитващият ѝ казал, че я очакват 10 години строг тъмничен затвор, което е довело след това до влошаване на здравословното ѝ състояние. В заключение върховните съдии подчертават, че в началото на разследването Николова е била на 60 години, а в края му е била 69-годишна, а при напредналата възраст много по-трудно е преодоляла стреса и тревогите от делото.
