Съдът в Страсбург не допусна жалбата на Явор Златанов за нарушения на конвенцията за правата на човека, но безпрецедентно, в пилотно решение, дава ясни указания на българските съдилища как да разгледат казуса около "Осемте джуджета", така че той да получи правосъдие в страната.
Още: Случаят "Осемте джуджета": Съдът отхвърли дело на бившата съпруга на Петьо Еврото за 3 млн. лв.
Според европейските насоки, "българските съдилища трябва да извършат широка контекстуална проверка на твърденията на жалбоподателя и да бъдат готови да надхвърлят привидностите", като е припомнено, че "формалистичният подход към доказателствата може да лиши дадено средство за защита от неговата ефективност".
Междувременно Златанов е завел дела за над 25 млн. лв. срещу държавата в Софийския градски съд. Ако зададеният от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) стандарт не бъде спазен, Златанов отново може да се обърне към съда в Страсбург, споделиха пред в. "Сега" адвокатите Катина Бончева и Михаил Екимджиев, които движат делата на Златанов срещу държавата.
"От съществено значение е обаче, че в решението си ЕСПЧ дава подробни насоки как трябва да бъдат разглеждани тези дела от националния съд", посочва адвокат Бончева. Изисква се нов подход към събирането на доказателства в тези специфични хипотези, като например специфично разпределение на доказателствената тежест. На съдилищата е указано да разчитат и на косвени доказателства, както и на контекста и последователността на събитията. Целта е да се осигури истинска равнопоставеност на страните.
Още: Арестуваха преди пресконференция основен участник в "Осемте джуджета"
Ще ни научи ли Старсбург как да си гледаме делата?
Златанов стигна до Страсбург, след като българските власти не дадоха адекватен институционален отговор на изнесените в разследването "Осемте джуджета" конкретни данни за неправомерно влияние за уреждане на юридически спорове, опити за завземане на бизнес чрез участието на правоохранителните органи и противозаконно разпореждане на прокуратурата с иззети веществени доказателства на голяма стойност.
Златанов претендира, че изземването на пари и вещи като веществени доказателства и задържането му под стража в хода на разследването срещу него е допуснато чрез използване на привидно легитимни процесуални средства, но с користна цел – присвояване на иззетите вещи чрез лица, приближени на водещите разследването прокурори от Специализираната прокуратура. Златанов претендира и, че е осъществено заграбване на бизнеса му чрез брутална процесуална принуда (задържане в ареста при опасно за живота състояние и при липса на адекватно лечение - той има проблеми с бъбреците).
МВР и прокуратурата отказват да се задействат
Явор Златанов твърди още, че е налице фактически отказ на замесените институции – най-вече прокуратурата и МВР – да извършат проверка по данните, изнесени в разследването на Антикорупционния фонд, разкрило мрежата за влияние на Петьо Петров - Еврото. Като доказателства за отказа са посочени публичните коментари на главния прокурор тогава Иван Гешев по случая, които го омаловажават, и се подчертава добре известната на ЕСПЧ безконтролност на българската прокуратура.
Златанов твърди и, че няма ефикасни вътрешноправни средства за защита, защото няма съдебен контрол на законността на действията на спецпрокуратурата, с които иззетите като веществени доказателства ценности са върнати на други лица в нарушение на НПК и задължителната практика на Върховния касационен съд, нито може да контролира ефективно процесуалните действия по време на досъдебната фаза на процеса, която е под пълното ръководство на прокуратурата.
Още: "Няма престъпление": Прокуратурата прекрати наказателното производство по „Осемте джуджета“
По делото на Явор Златанов Страсбург приема, че макар и в националното ни право да няма изричен текст и практика, които да предвиждат отговорност на властите при допустимо ограничаване на права по Европейската конвенция, когато се преследват преимуществено на други цели, в случая трябва да се изчерпат възможностите, които предоставят исковете за вреди по Закона за задълженията и договорите за иззетите и раздадени на трети лица пари и ценности и по Закона за отговорността на държавата за задържането на Златанов. Страсбург подчертава, че има "сериозни индикации, че предполагаемата намеса в притежанията (на Златанов) изглежда е резултат от престъпни действия от държавни служители".
Страсбург ще приеме, че правата на Златанов са ефикасно защитени, ако са спазени тези принципи, обяснява адвокат Екимджиев. И допълни, че ако българският съд не изпълни тези конкретни указания, тогава отново клиентът му ще има право на нова жалба.
Три дела
През декември 2022 г. са заведени три дела в Софийския градска съд срещу прокуратурата.
Първият иск
Първият е за изземването на парите и ценностите през юли 2019 г. Златанов настоява да получи 5 265 799 лв. като обезщетение за имуществени вреди (цената на иззетите злато и пари) плюс 1 256 478 лв. лихва върху тази сума.
Още: "Осемте джуджета": Прокурори върнали милиони, но не откъдето са ги иззели
Втори иск
Другият иск е по Закона за отговорността на държавата. Той се отнася до двете задържания на Златанов и прехвърлянето на дялове, които той е извършил през март 2020 г. По тези дела Златанов иска 7 000 000 лв. за неимуществени вреди (които описва като частичен иск, тъй като оценява сумата на действителните щети, които е претърпял, на 14 000 000 лв.), плюс 2 442 222 лв. лихви.
Третият иск
Третият иск е предявен съвместно от Златанов и фирмата му "Изамет 2000" ЕООД. В него се припомня задържането на Златанов през 2019 г. и отново през 2020 г., довеждането му до физическа безпомощност и изземването на парите и ценностите му. Претенциите тук са за 80 000 лв. за неимуществени вреди плюс 24 377 лихви. Дружеството претендира за 9 252 000 лв. имуществени вреди и над 13 000 лв. лихви.
Още: Адвокат: Прокуратурата може да разследва Пепи Еврото и "Осемте джуджета", стига да иска
