Българският списък "Мангнитски" не е трябвало да бъде изобщо създаван, защото американският "глобален закон "Магнитски" няма действие на българска територия (в българска юрисдикция). Това постановяват два различни тричленни състави на Върховния административен съд (ВАС). Решението се явява първа инстанция т.е. може да бъде обжалвано.
Интересен аспект от решението е, че то идва заради две жалби. Първата - от Ирена Кръстева, майката на Делян Пеевски. Втората - Елена Динева, жената до Васил Божков, която всъщност жали списъка през фирма "Интернюз 98" ООД. В тази фирма Динева е съдружник, заедно с "Нове Интернал" ЕООД. Кръстева официално поиска да бъде извадена от българския списък "Магнитски".
В крайна сметка, ВАС отменя на първа инстанция както решението да бъде създадена работна група, която да изготви списъка (точка 1), така и оповестяването на списъка с имена на интернет страницата на правителството (точка 3), плюс решението всички дружества, подвластни на държавата, да спрат отношенията си с посочените в българския списък "Магнитски" (точка 6).
Американският закон "Магнитски" би могъл да бъде основание за бързи и своевременни действия на българските власти, но при наличието на национален закон, какъвто в случая не е налице. Поради тази причина законът "Магнитски" няма пряко приложение на територията на Република България, казват съдиите от ВАС.
Върховните съдии казват и, че Министерският съвет не може да не даде информация на включените в българския списък "Магнитски", след като вече са били включвани. По-точно - "освен при липса на компетентност, оспореното Решение № 441 на Министерския съвет е прието и при очевидно нарушение на правото на защита на лицата, доколкото при или след включването им в списъците, на последните не е предоставена никаква информация. Актът на правителството и последващо изготвените списъци към него не предвиждат процедура за уведомяване за фактите и обстоятелствата, които обосновават включването на имената на заинтересованите лица в списъците. Няма и процедура за изслушване на засегнатите. Липсват данни, които позволяват и да се приеме, че МС е информирал жалбоподателите за приетите срещу тях факти и обстоятелства, обосноваващи първоначалното включване на имената им в списъците и налагането на предвидените от него ограничителни мерки".
Проблемът с действието на закон, който не е на юрисдикция в рамките на ЕС, е бил предмет на разглеждане и от страна на ЕС. Пример в тази връзка е Делегиран регламент (ЕС) 2018/1100 на Комисията от 6 юни 2018 г. за изменение на приложението към Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него.
Регламентът дава основание на съда да приеме, че държавите-членки на ЕС са задължени да не спазват законодателство с извънтериториално приложение, предвид, че ЕС не признава приложимостта и последиците му спрямо физически лица с местоживеене в общността, които са граждани на държава-членка, юридическите лица, учредени в общността и т.н. Това означава, че решение, постановено от орган на трета държава и основаващо се на разпоредбите на законодателството на тази трета държава с извънтериториално приложение, няма да бъде признато на територията на ЕС.
Следвайки подхода на Съда в Люксембург (и в частност постановеното в т.335-т.340 от Решението Kadi, C 402/05 P и C 415/05 P) съставите на ВАС считат, че действително приемането на мерки от подобен род следва да бъде изненадващо и те да се прилагат незабавно, но те трябва да бъдат отново в контекста на правото на съюза. В този смисъл е и Решение по дело Chahal с/у Обединено кралство от 15 ноември 1996 г., Recueil des arrêts et décisions 1996 V, § 131) на Европейски съд по правата на човека. Съдът на ЕС изрично подчертава, че намеса в основни права може да е легитимна, но следва да бъде пропорционална, т.е. при спазване правото на защита, правото на участие и информираност на лицата за мерките, които ще се вземат спрямо тях и на какви основания.
Двете административни дела – № 8112 от 2021 г. и № 6774 от 2021 г. могат да бъдат обжалвани пред петчленни състави на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им на страните.
Цонев: Българският списък "Магнитски" е незаконен и нарушава редица закони на ЕС
