Седем съдебни инстанции и осем години още не са достатъчни за приключване на дело с шест убити на пътя.
Става дума за тежката автомобилна катастрофа от 2015 г., когато край село Гривица, Плевенско, при челен сблъсък на два автомобила, бяха погубени шест човешки живота – мъже, всичките между 51-59 години!
Инцидентът е причинен от двама шофьори на сблъскали се челно автомобили. Те са управлявани съответно от старшина Румен Цеков и от Мирослав Бъчев, който не е военен. Шофьорите оцеляват след адския сблъсък, но загиват всички техни спътници.
Според обвинението вината на военния Румен Цеков е, че управляваният от него автомобил се е движил в стеснен участък с над 106 км/ч., при ограничение 50 км/ч., предприел е и изпреварване, въпреки въведената забрана за изпреварване, като прави това на завой, без да има видимост. В резултат на поредицата от умишлени нарушения на закона и грубо несъобразяване с пътната обстановка, управляваният от Цеков автомобил "Форд" се удря челно с идващия насреща Фолксваген "Туаран", зад волана на който седи Мирослав Бъчев.
Пак според държавното обвинение, потвърдено от досегашните съдебни инстанции, с изключение на една, виновен, макар и в по-малка степен, е и другият шофьор Бъчев. Той също се е движил с доказано висока и несъобразена скорост от около 88 км/ч, отново значително по-висока от обозначеното ограничение от 50 км/ч. В добавка към това, Бъчев не се е съобразил с означението със знаци за извършващи се ремонтни работи на пътя. Виждайки задаващия се срещу него и движещ се в насрещното платно "Форд", непосредствено преди челния сблъсък Бъчев предприема погрешна и убийствена маневра. Вместо да отклони автомобила си вдясно, той е завил рязко вляво, като по този начин с автомобила си е навлязъл в насрещното пътно платно! В същия момент военният, завършвайки рискованото изпреварване, също се насочва към собственото си платно. Следва челен сблъсък с шест жертви.
При последното засега произнасяне Военно-апелативния съд оневини изцяло Бъчев, а за Цеков смекчи наказанието "лишаване от свобода", като го намали от 10 години на 7 години, както и намали наказанието "лишаване от право да управлява МПС" от 12 години на 10 години!
На 17.10.2022 г. ВКС, пред когото делото стига за втори път, ще заседава по протест на прокурора и по жалби на всички участници в процеса /без оправдания шофьор/. Не е изключено след ВКС делото да се върне за преразглеждане на друг състав на Военно-апелативния съд, а след него съдебното производство отново да стигне за трети път до ВКС.
Това е истинска каскада от съдебни производства и циркулиране на делото по инстанциите. Досъдебната фаза, приключи не безпроблемно за около една година. Съдебната фаза обаче истински забуксува.
През 2016 г. беше първоинстанционното дело, което се гледа от Военния съд заради участие в престъплението на военно лице.
През 2017 г. делото стигна до Военно-апелативния съд, който върна делото на друг състав на първата инстанция.
Последва втора по ред първа инстанция от друг военен съдия и други съдебни заседатели, а след нея втора по ред втора инстанция /2018/. След това дойде ред на ВКС /2019/, който върна делото обратно на втората съдебна инстанция /2019/, която в края на 2021 г. се произнесе доста благосклонно към подсъдимите. И така през 2022 г. делото за втори път стигна до ВКС.
Равносметката е две първи инстанции; три втори инстанции и два пъти делото стига до ВКС. Общо седем инстанции като наказанията с всяка следваща инстанция стават все по-леки.
Конкретният случай е показателен и в друго отношение. Военните съдилища, които са по-скоро необходимо и полезно звено в правораздаването и които по начало са сякаш по-добре организирани, по-бързи и с по-строги наказания за доказано виновните извършители, също се бавят.
На база всичко изброено, остава въпросът дали правосъдието спазва духа на закона по отношение на почернените семейства. Този въпрос, за съжаление, е актуален като цяло за правосъдието ни.
