Шестимата мъже, извършили зверски грабеж и сексуално посегателство, нахлувайки в дома на семейство Веско и Марина Анчови, са щели да получат максимални присъди от 20 години лишаване от свобода, ако разследването и военните съдии не са забавили толкова процеса. Нападателите получиха присъди от по 10 години, 18 години след извършеното през 1998 г. престъпление.
Заключението се вижда в мотивите на Върховния касационен съд (ВКС). който през април реши делото и осъди подсъдимите, пише "Правен свят". Това стана, след като то 3 пъти стига до ВКС с оправдателни присъди, а върховните съдии два пъти вече го връщаха на Военно-апелативния съд. В затвора за въоръжен грабеж влизат Димчо Димов (бивш сержант), Борис Маринов, Петър Стоянов, Цветко Ненов, Димитър Николов и Божидар Методиев.
ВКС потвърди оправдателните присъди за изнасилване, но отмени тези за въоръжения грабеж и призна шестимата за виновни. Всеки от групата е осъден на по 10 години затвор за това, че на 31 януари 1998 г. в съучастие като съизвършители отнели чужди движими вещи на обща стойност 90 150 деноминирани лева от Веско Анчов с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване, грабежът е в особено големи размери и дейците са били въоръжен. Съдът определи първоначален "строг" режим за изтърпявана на наказанията в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
В нощта на нападението мъжете нахлуват в дома на Анчови в Чепинци, пребиват бащата Веско, удрят и заплашват майката Марина и изнасилват двете им дъщери – на 11 и на 16 години. Осъден за изнасилването на двете момичета обаче няма, тъй като Борис Маринов беше обвинен само в помагачество, за което обаче давността за преследване изтече още преди три години. Подсъдим с тях беше и Ивайло Рангелов, който според показанията на малката дъщеря на Анчови, я е изнасилил, но той беше убит още през 2005 г.
В мотивите си ВКС пише, че съдиите от Военно-апелативния съд три пъти са отказали да изследват обективно, всестранно и пълно важните по делото обстоятелства и не са изпълнили указания на върховните съдии, дадени през 2013-а и 2014 г., когато връщаха делото.
За да признае шестимата подсъдими за виновни, ВКС се е позовал на показанията на семейството, направените разпознавания, както и на първоначалните показания на свидетеля Ангел Велков. Интересно е, че първоначално Велков е бил таен свидетел - затворник, който дал показания срещу подсъдимите. След това обаче учудващо признал това на един от адвокатите на подсъдимите и вече като явен свидетел по делото се отрекъл от показанията си. Военните съдии почти не обръщат внимание на показанията му, а Велков е бил разпитан отново от ВКС.
Пред върховните съдии той застъпил тезата, че бил провокиран да даде показания от полицаи, които му обещали съдействие за облекчаване на положението му по дела, по които е обвиняем или подсъдим. Велков твърдял, че сменил показанията си, за да отмъсти на полицаите, които след освобождаването му от ареста, не му дали пари. Пред ВКС той казал още: "В случая аз какво печеля – нищо. Някой, ако може да ми каже как ще изкарам тия 15 години напред? Направо не се виждам. Ако кажа истината, не се виждам как ще ги изкарам, даже май няма да изкарам и една година. Ако тези подсъдими по това дело бъдат осъдени на първа инстанция, представете си, докато се стигне на втора и трета инстанция, мен какво ме очаква. Аз не мога да си представя какво ме очаква, освен най-лошото"
Това мотивира ВКС да приеме, че Велков казал истината в показанията си на досъдебното производство като анонимен свидетел, а след това ги променил заради страх от подсъдимите. Отделно от това ВКС припомня, че в показанията си Велков посочил, че при грабежа са били отнети ловджийска пушка и сгъваемо джобно ножче, чиято липса не е била открита дотогава от семейството, а той ги назовал и по марки. "Тези обстоятелства не са били известни на никого до този момент, освен на самите извършители на престъплението, поради което свидетелят Велков не би могъл да ги възпроизведе в показанията си, освен ако лично не ги е видял или чул за тях", пишат върховните съдии.
На предходните инстанции магистратите винаги приемаха за съмнителни разпознаванията, извършени от семейството, като изтъкваха факта, че били допълвани, което навеждало за допълнително договаряне. За да изясни ситуацията ВКС е назначил експертизи, като вещите лица са били категорични, "че е възможно след определен период в съзнанието на пострадалите да се избистрят събитията. Обикновено това става, след като нещата се успокоят, когато премине пиковият момент и настъпи плато, след което емоциите тръгват надолу, в смисъл на успокоение". Върховните съдии са категорични, че показанията на жертвите са последователни и логични, без да си противоречат.
Военните съдии обаче и при последното разглеждане на делото се ограничили само до преразказ на тези показания и без съпоставка с казаното от Велков, а вместо това били копирани текстове от учебници по криминалистика.
"Големи усилия са били положени от първоинстанционния съд да възпроизведе в съдебния си акт правната теория относно характеристиката на разпознаването като способ за събиране на доказателства, изводима и дословно преписана от учебниците по криминалистика – "Криминалистика", проф. д-р Ц. Ц., изд. Сиела, 2006 г. /л. 40-44 от мотивите /, но никакъв опит не е направен дори и в минимална степен за съотнасянето на тези характеристики към конкретно проведените в хода на досъдебното производство разпознавания", се казва още в мотивите на ВКС.
По делото обаче така и не биват открити доказателства за извършителите на изнасилването на двете момичета, освен уликите към убития Рангелов.
По отношение на наказанията ВКС припомня, че престъплението е извършено преди повече от 18 години и въпреки сложността на делото, забавянето не оправдава водещите разследването и съдебните инстанции. Прекаленото забавеното правосъдие налага и далеч по-леки присъди, като върховните съдии заявяват, че при разглеждане на делото в разумен срок, то наказанията са щели да бъдат максимални.
"Тези обстоятелства обаче не могат да оправдаят нито неритмичната и несистемна работа на органите на досъдебното производство, нито упоритото нежелание на предходните инстанции по фактите да изпълнят указанията на касационния съд по отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и по приложение на закона.
Така, ако не беше допуснато нарушението за разглеждане на делото в разумен срок, наказанията на извършителите следваше да се отмерят при изключителен превес на отегчаващите обстоятелства и да им бъде наложено наказание лишаване от свобода в максималния законов размер от двадесет години", пише още в мотивите на съда.
