Лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна - това са наказанията, които грозят бизнесмена Любомир Симеонов, който в края на септември миналата година застреля 52-годишната банкерка Павлинка Йовчева.
Днес стана ясно, че прокуратурата е готова с обвинението срещу Симеонов. Той е обвинен в предумишлено убийство, след като на 23-ти септември, в 8:15 часа сутринта, е прострелял в гърдите с пистолет “Макаров” Павлинка Йовчева – регионален директор в регион “Банкиране на дребно” - Бургас в банка “УниКредит Булбанк” АД, пише Агенция "Фокус". Това е престъпление по чл.116, ал.1, т.1 и т.9, вр. чл. 115 от НК.
Според обвинението Симеонов е купил пистолета от неустановени лица в град Павел Баня. До 23 септември 2013 година, в Сливен, той е държал пистолета, марка “Макаров” със заличени фабрични номера, калибър 9х18 мм., българско производство на фирма “Арсенал” и боеприпаси за огнестрелни оръжия - 11 патрона, калибър 9х18, руско производство, без да има разрешение съгласно чл.50 ал.3 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Това е престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, вр. чл. 50, ал.3 от ЗОБВВПИ. Престъплението е наказуемо с лишаване от свобода от две до осем години.
Историята
Самият Симеонов твърди, че е застрелял Йовчева за назидание. Той се предаде сам два часа след престъплението, като първоначално има намерение да отиде до студиото на Нова телевизия, за да разкаже какво и защо е сторил, но размисля по пътя и отива в полицейското управление в Сливен. Преди няколко години той кандидатствал за кредит – общо за 2,2 млн. лева и искал банкова гаранция по спечелен от него европейски проект. От банката обаче настояли да смени строителната фирма по проекта – с обяснението, че новата фирма е „на наше момче”, разказва бизнесменът. Заради това Симеонов прави собствено разследване и разбира, че през тази фирма са минавали подозрителни суми по различни проекти. А е общоизвестно, че от такива проекти печалбата може да е най-много 40%, смята Симеонов. И накрая заради отказа ми, банката реално ме принуди да фалирам, добави той.
Аз бях единственият, който се опъна. Сън не ме хваща – отивам на строителен обект и едното хлапе там ми даде нахапаната си кифла, защото работниците ми знаеха пред какво бяхме изправени, разказва още бизнесменът.
