Четирима от осъдените с най-големите присъди престъпници в България успяха да осъдят държавата в Страсбург - заради условията в затворите. Това са Лазар Колев, осъден на доживотен затвор без право на замяна за убийството на сестрите Белнейски, Йордан Петров, станал известен като Кумановския убиец, също излежаващ доживотна присъда, Илиан Михайлов, който ще е в затвора до смъртта си заради подбудителство към убийството на втория съпруг на майка си, както и Стоян Петров, осъден на 20 години затвор за убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов, пише lex.bg. Всички те, без Стоян Петров, са поискали от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) обезщетение от по 10 000 евро за лошите условия в затвора и за специалния режим, при който изтърпяват присъдите си, информира в. "Сега".
Съдът в Страсбург присъжда индивидуално 4000 евро на Михайлов и по 3000 евро на Йордан Петров и Колев. Стоян Петров не иска обезщетение. Оплакванията им са сходни и затова жалбите им са разгледани в един процес.
Съдът в Страсбург приема, че "страданието и трудностите, претърпени от тях, надвишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода, и са достатъчно сериозни, за да бъдат квалифицирани като нечовешко и унизително отношение". За да направят този извод, магистратите са преценили натрупването на лоши условия и строго ограничителния режим, който не е обяснен със съображения за сигурност, както и продължителния период, през който четиримата са в затвора.
По думите на Лазар Колев, той е държан в постоянно заключена килия в затвора, изолиран от останалите лишени от свобода. Било му е позволено да общува с други затворници само когато е извеждан за физически упражнения за по час на ден. В килията му няма течаща вода или тоалетна, пълно е с хлебарки и бълхи. Освен това нямал маса и се храни върху вестник, разстлан на леглото му. През цялото време е държан на изкуствена светлина, а температурата варирала според сезона - от жега до студ.
Подобни са и оплакванията на останалите трима. Йордан Петров обяснява, че през август 2012 година в килията му е била поставена тоалетна, но тя е на 45 сантиметра от леглото му и не е отделена от останалото пространство. Така той имал натрапчивото усещане, че живее в тоалетната. И тъй като администрацията на затвора отказвала да му предостави четка и препарати за почистване на тоалетната, тя станала неизползваема.
Институционална (не)адекватност
Междувременно омбудсманът Мая Манолова се обърна към правосъдния министър Цецка Цачева и поиска от нея да прекрати практиката на унижения спрямо арестанти и затворници. Това стана заради случилото се с бившата кметица на "Младост" Десислава Иванчева, която беше отведена в болница окована в белезници и пранги. В доклад на институцията на омбудсмана изрично се казва, че изискването затворниците да ходят до тоалетната с пранги е неприемливо, а указанието тоалетната да се ползва при отворена врата е не само унизително за задържания, но и за охраняващите го. Непрекъснатото фиксиране към болничното легло с белезници е изтезание. Критикува се и присъствието на надзиратели по време на медицинските прегледи, което нарушава лекарската етика. Според доклада това е допустимо само ако пациентът е високорисков и ако лекарят изрично не е поискал охрана. "В едногодишния период от предходната препоръка на НПМ случаите на подобно унизително отнасяне надвишават 100 000", пише в доклада. От институцията на омбудсмана критикуват и прокуратурата, която има търпимост към подобни нарушения в затворите и арестите.
От правосъдното министерство обясниха, че докладът е постъпил при тях в късния следобед и ще го коментират, когато се запознаят с него.
