Съдия Румяна Ченалова е изопачила фактите по делото САПАРД по начин, типичен за сферата на изкуствата, а не за правораздаването. Това е заключението, което прави втори състав на Софийския апелативен съд (САС). Така САС за втори път оневинява всички обвиняеми по скандалния случай, начело с Марио Николов и Любомир Стойков.
Основна теза на обвинението е, че 6 фирми, свързвани с Марио Николов и Людмил Стойков (единствен оправдаван още на първа инстанция), са били създадени с цел да кандидатстват по програма САПАРД за закупуване на месопреработвателни машини. След това Николов с представители на швейцарски и германски фирми извършил множество сделки с цел изкуствено завишаване на цените на машините, които се връщали в България и трябвало да бъдат субсидирани от САПАРД. Ставало дума за износ на стари машини от България, след което били рециклирани и отново внесени в България, но представени за нови.
Както предишният състав на САС с председател Калин Калпакчиев, така и сегашният, констатира, че съдия Ченалова е направила произволни изводи за свързаност на подсъдими и фирми, които е възприела безкритично от тезите на обвинението. Съдът посочва за пример част от дружествата, за които се твърди, че са създадени, за да участват по проекти на САПАРД. Оказва се обаче, че те са регистрирани още в средата на 90-те години на миналия век, далеч преди да започне програмата в България и със съвсем различен предмет на дейност. С ирония съдът отбелязва, че не може да отрече способностите на учредителите на фирмите за перспективно мислене, разум и интуиция за бъдещото развитие на страна, за да създадат години по-рано дружества, които след това ще получават пари по САПАРД, но подчертава годините на създаването на тези дружества, пише "Правен свят".
Според втората инстанция в случая може да се говори за измама, но не и за престъпна група. Отделно за измама може да става въпрос само при част от обвиняемите. Данни за измама съдът намира в изпратените от чужбина доклади във връзка с разследвания срещу тамошни участници в сделките с машини, които отдавна бяха осъдени. В тях се говори именно за сделки със стари машини за месопреработка от България през фирми-фантоми, а след това през германски компании и последващото им връщане отново в България, но вече като нови и на много по-високи цени. В докладите се сочат конкретните участници и според САС тази информация е можела да послужи за започване на разследване, но не може да има стойност на доказателствена информация в настоящото дело.
САС посочва в мотивите си и, че изводът на първа инстанция по делото щеше да е различен, ако прочитът на доказателствата е бил фактологически, а не в сферата на изкуствата.
