Магистратите в България – съдии, прокурори и следователи – декларират средно около 83 хиляди лева налични средства. Спестяванията им във влогове са средно 79 000 лв, като нарастват в период от 10 години. Това гласят обобщените данни от анализ на подадените от тях декларации в периода 2013 – 2023 г., изготвен при съвместен проект на агенция „Глобал Метрикс“, Български институт за правни инициативи (БИПИ) и разследващата медия BIRD.bg.
Интересното е, че членовете на семействата на магистратите са с малко по-голям ресурс налични средства средно на човек от самите магистрати за изследвания период. При спестяванията тенденцията е обратната.
Важно е да се уточни, че тези числа са изведени само от данни на магистратите, които декларират пред Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) и пред антикорупционната комисия. Има съдии, прокурори и следователи, които или не декларират, или отбелязват, че няма какво, посочват авторите на изследването.
Магистрати с по над 200 хиляди лева
Проучването показва, че има и лица с над 200 хиляди лева налични средства. В края на изследването делът на магистратите, които разполагат с над 200 000 лева, е: 10% от следователите, 11% от прокурорите и 13% от съдиите.
Като цяло изводът е, че магистратите у нас нито са бедни, нито са свръхбогати – движат се на средноевропейско ниво. Точният брой на магистратите не се споменава. Декларациите не разграничават дали наличните парични средства са в брой, или са в разплащателни сметки. Магистратите декларират само ако има увеличение в техните парични средства – ако има спад, не са длъжни да го правят.
Още: Недоволни от „наглото превземане на съдебната власт“ излизат пак на протест
Разлики между съдии, прокурори и следователи
В края на периода на изследването при съдиите декларираният среден финансов ресурс е с около 10% повече от този на прокурорите и с 6% повече от следователите.
Нараства делът на магистратите, които декларират паричен ресурс – от 29% в началото на периода на изследването до 80%. Между самите магистрати – съдии, прокурори и следователи - разликите са пренебрежимо малки. Става дума за средно 88 хиляди лева, декларирани при съдиите (средно на човек) в края на периода – т.е. 2023 г., 83 000 лева при следователите и около 80 хиляди лева при прокурорите.
По-интересните и по-големите разлики са между отделните инстанции. Ресурсът на районните съдии е най-нисък - следват окръжните, апелативните и върховните. Във Върховна и Апелативна прокуратура няма толкова отчетливи разлики в декларирания финансов ресурс. По отношение на следствието има само две нива - Окръжен следствен отдел и Национална следствена служба. В годините има отваряне на ножицата в наличните средства в полза на служителите на НСлС.
С малки изключения – почти винаги съдиите са с малко повече спестявания от прокурорите. При районното и апелативното ниво в голяма част от изследвания период те са доста близки и сходни.
Още: Атанаска Дишева: Нов ВСС трябва да избере главния прокурор и председател на ВАС
Европейските делегирани прокурори са обхванати в изследването за 2021, 2022 и 2023 г., защото офисът на Лаура Кьовеши в България започна да функционира тогава. В началото членовете му са декларирали среден ресурс от около 41 хиляди лева, а в края на периода той става 222 хиляди, посочи д-р Радостина Ангелова, управител на „Глобал Метрикс“, на пресконфеленция в БТА на 27 ноември.
Цветомир Тодоров, старши правен съветник в Български институт за правни инициативи, уточни, че декларирането през периода се случва при два различни режима. Първите две години в периода декларирането се извършва през Сметната палата – по антикорупционен закон, който към настоящия момент е отменен. Тогава магистратите не са били длъжни да подават декларация всяка година. Затова след 2016 г. има рязко покачване на магистратите, които декларират.
Снимка: БГНЕС (илюстративна)
Скандали
"Но има една лоша новина – обществото продължава да не вярва в почтеността на българските магистрати", каза той и акцентира върху "непрекъснати скандали на местно, национално и транснационално ниво, непрекъснати съмнения за корупция, търговия с влияние, легенди за магистратски имоти". Припомни, че преди 15 години имаше скандал с имоти, които Община Приморско беше дала на социално слаби роднини на магистрати – оказа се, че върху тези имоти бяха построени хотели, а магистрати били замесени в дела на Община Приморско. Тогавашният министър на правосъдието Антон Станков каза: „Собствеността на Черноморието имат дребните риби в съдебната система. Едрата риба е на Беломорието“.
Още: Отстранете Чолаков, има достойни хора за ВАС: Съюзът на съдиите изригна срещу ВСС
През 2014 г. имаше скандал „гнили ябълки“ в съдебната система – става дума за производството по несъстоятелност, образувано срещу дъщерните фирми на френската компания "Белведере" в Софийски градски съд. Делото беше на съдия Румяна Ченалова. "Съдийката, посочена от френския посланик, се оказа, че е гледала три от четирите дела между Делян Пеевски и Цветан Василев. Гледа и скандалното дело за пране на пари „САПАРД“. Споделям го, защото този случай стана повод да имаме поредна промяна в Конституцията и тя да обхване отново ИВСС. Беше възложено на ИВСС да приема, обработва и подава декларациите за имущество", коментира Цветомир Тодоров.
Заговори и за „Осемте джуджета“, и за Мартин Божанов – Нотариуса. "ИВСС направи проверка на 14 съдии и прокурори, замесени от медиите в скандала. В 13 от случаите няма открити несъответствия с декларираното", според ВСС. За 14-ия обществеността не научи нищо. "ИВСС не може да бъде пощенска кутия. ВСС е твърде овластен, твърде скъп за данъкоплатеца, за да си позволи това – той трябва да действа изпреварващо и проактивно, защото няма кой друг да свърши работата му", посочи Тодоров.
И отличи все пак една добра работа на Инспектората по отношение на декларациите – годишно в ИВСС подават декларации малко над 4100 магистрати. На година ИВСС проверява 4400 декларации. Средно на година успява да провери общо над 10 000 лица, свързани с магистратите. До какво води тази огромна по обем дейност? В много от декларациите - над 300, има несъответствия през последните три години. През 2018 г. дори са били 845. Но има само два доклада за несъответствие в по-големи размери, изпратени за проверка. В последните три години няма подобни случаи.
"Дали можеш хем да декларираш всичко, хем да скриваш? Смятам, че за това има вратички", отчете Цветомир Тодоров.
Още: Отказаха да назначат в следствието палавия съдебен инспектор
Скъпи имоти в чужбина
Атанас Чобанов от BIRD.bg отчете, че имот в Гърция на Петьо Петров - Еврото, който беше магистрат, а сега е издирван заради основната си роля в "Осемте джуджета", или на неговата бивша съпруга е бил обискиран. "Този имот не е от вчера, но той не е деклариран", каза Чобанов.
Също така даде за пример Марио Димитров Маринов, избран за "Съдия на годината" през 2023 г. във ВАС за миналата година. Декларирал е жилищна сграда в Гърция през 2022 г. за 65 521 лева. През 2023 г. имотът е поскъпнал, твърди BIRD. А преди това е имало дворно място, взето за 64 хиляди лева чрез заеми, каза Чобанов. "Ние намерихме нотариалния акт, проследихме сградата и я видяхме, отидохме и заснехме как се строи. Това нещо не може да струва 60 хиляди лева – стана един приятен ваканционен имот. Очевидно е, че тази сума не отговаря на инвестираните пари. Възниква въпросът ИВСС дали е способен да направи такава проверка, имат ли възможност да искат от гръцките данъчни такава информация", посочи разследващият журналист.
Още: Повишение на магистрати - 3 години след последното, реши ВАС
Вратичка
"Имаме бели редове в много декларации – вратичка, която масово се ползва: активи, имоти и сметки на хората, с които магистратите са във фактическо съжителство, могат да ги скрият от обществото. Те са ги декларирали пред ИВСС, ИВСС ги вижда, но ние не ги виждаме. А такива магистрати има, защото отметката "Нямам нищо за деклариране" не е активна. Инспекторатът не ни дава машинно четими файлове, не улеснява работата ни", посочи още Чобанов.
Изследването е финансирано от Глобалния антикорупционен консорциум, обединяващ разследващи журналисти - OCCRP.
