След бягството на двамата затворници от затвора в София преди няколко дни се изписа много.
Според мнозина едно от най-зрелищните бягства от наш затвор в последните години е това на Маце във Варна през 2010 година.
Той оправдава напълно прякора си при бягството.
Сякаш като на филм, затворникът бяга на 9 януари 2010 г. Маце решил да действа, докато ползвал правото си на едночасова разходка в двора. Бил без белезници в компанията на само един надзирател. Внезапно Малин скочил към стената и започнал да се катери по кабел на нея. След това успял да премине през бодливата тел на 6-метровия дувар, по която тече слаб ток. После скочил откъм страната на бариерата за входа. Цялото бягство продължило 3 минути и 12 секунди. Всичко станало пред очите на смаяния надзирател - млад мъж с 6-годишен стаж. Тъмничарят се паникьосал и реагирал късно. Стрелял с автомата си, но не уцелил.
Маце се качил на автобус недалече от затвора и слязъл във варненския кв. "Аспарухово". В местността Джанавара наел такси с уговорката да го закара до Бургас. Показал на шофьора, че има пари да му плати. Когато таксито излязло от града и стигнало до Старо Оряхово, двама униформени го спрели за проверка. Поискали личната карта на пътника, но Маце обяснил, че не я носи. Униформените го приканили да слезе от таксито, за да го отведат до районното за проверка. Тогава избягалият затворник блъснал единия полицай и побягнал. Ченгетата го подгонили и стреляли. Маце бил уцелен в левия крак със стоп патрон. Паднал на земята и бил закопчан с белезници.
В момента Маце е в килията си във Варненския затвор, където излежава присъда за разстрела на македонския бизнесмен Орце Коруновски, извършен в закусвалня във Варна.
Безспорно обаче най-масовото и нагло бягство в последно време от наш затвор е това в Белене през 2002 година.
Тогава се наложи на острова и в крайдунавските села да бъде пратена жандармерия и единственият тогава хеликоптер на МВР, за да преследва бегълците. Те успяха да прекарат по-малко от денонощие на свобода.
Избягалите Ерхан Ибрям, Решад Асанов, Бончо Емилов, Йордан Йорданов и Сергей Михайлов на възраст от 19 до 26 години лежали в една килия. Само един от тях имал присъда за убийство с брадва на съселянин, останалите били осъждани или подсъдими за кражби. В деня на бягството решили да уплътнят свободното си време, като пилят на смени решетката. Арматурното желязо с дебелина 10 мм било търкано с метален крак от стол, докато се счупи. Самият стол дотогава си стоял кротко в килията и никой от тъмничарите не виждал в него възможна двойна употреба.
Късно вечерта решетката била свалена и затворниците се изнизали навън. Съседите им по килия ги чули, но си затраяли. Петимата успели да се промъкнат през три телени огради, минали и близо до една от вишките, без тъмничарят да ги забележи. Когато излезли, се озовали на брега на Дунав. Въпреки че било средата на август и нивото не било високо, в последните дни валял дъжд и реката била мътна и студена. И петима нагазили във водата, течението ги понесло и Решад, Бончо и Сергей се уплашили. Те се върнали на брега и се скрили в изоставена постройка, обрасла с шубраци. Вдигнатите под тревога тъмничари ги открили още същата нощ. Ерхан и Йордан продължили да плуват по посока на течението и успели да стигнат българския бряг. Там се скрили в мочурища, но жандармеристите ги открили и задържали.
Затворническият фолклор разказва, че истинският беглец е този, който знае откъде тръгва и къде отива. Тоест - хем вътре да има съучастници от охраната, хем отвън, които да го поемат, да му дадат фалшиви документи и да го изведат в чужбина, пише petel.bg.
