Ангел Христов, един от т.нар. “братя Галеви”, се завърна в България по същия мистериозен начин, по който изчезна преди 11 години. С тази разлика, че тогава се изпари, за да избяга от правосъдието заедно със съдружника си Пламен Галев, а сега се оказа в родината си, но… мъртъв.
И през май 2012 г., и сега МВР нямаше данни бившите барети “Галеви” нито да са излизали, нито да са влизали в страната. Двамата избягаха веднага след като Върховният касационен съд им наложи окончателни присъди от по 5 години затвор за участие в организирана престъпна група за изнудване, рекет и побои.
И всичко е готово за Шенген…
Иначе и тогава, и сега властта, все едно коя, твърди, че България е изпълнила критериите за присъединяване към Шенген - и дори, че границите на ЕС били охранявани по-добре, отколкото от други страни-членки, единствено Нидерландия и нейното несъгласие пречели.
В края на м.г. премиерът на Нидерландия Марк Рюте постави две условия на София, ако иска през октомври да ѝ бъде отворена вратата за Шенген - приключване на механизма за мониторинг на Шенгенската информационна система и нова оценка по Механизма за сътрудничество и проверка, които могат да се направят “до лятото”. Първото условие означава, че България трябва да докаже, че няма да има изтичане на чувствителна и поверителна информация от базата данни на системата.
За българските условия, в които разследвани и осъдени получават информация в аванс за предстоящите си арести, а повсеместната корупция позволява на издирвани лица като Галеви да пресичат границата безпрепятствено, това съвсем няма да е лесно. Готовността за Шенген е ежедневно опровергавана - като се почне от потоците мигранти, безпрепятствено влизащи в България, до случаите с особено важни бегълци от правосъдието. Над всичко това обаче е “приватизирането” на вратата на ЕС към Изтока - ГКПП “Капитан Андреево”, също от избегнали правосъдието, замесени в наркобизнес и контрабанда.
Причината е известна и тя не е просто корупцията - корупция има навсякъде по света, а мафиотизираната държава, спойката от политици, магистрати и организирана престъпност, чието разсичане разклаща властта. Трафикантите плащат не само за да преминат групите с мигранти, но и за “чадър” над охраняващите канала. Завръщането на единия - или на двамата Галеви, “прескочили” някак граничния контрол, компрометира уверенията, давани от президента Румен Радев, колко готова е България за Шенген.
Смъртта на Ангел Христов разкри и факта, че имението в Ресилово, разположено на площ от 10 663 декара, не е конфискувано. На тази територия се намира покрит плувен басейн, фитнес, кафе-бар, билярдна зала, голяма жилищна сграда, помещение за обслужващия персонал и помощна сграда с няколко помещения - за котел, агрегат, за нафта, друга жилищна сграда и покрит паркинг, опасано с масивна ограда. През цялото това време в имението живее съпругата на Ангел Христов - Радмила Дюлгерова, която работи като треньор по художествена гимнастика в свой клуб, и двете му деца. Няма официална информация за произхода на средствата, с които е бил поддържан този комплекс.
Смъртта го предаде
Случилото се с Ангел Христов навежда на обосновани предположения, че той и Галев са влизали и напускали България безпрепятствено през тези 11 години, в които бяха издирвани с червена бюлетина на Интерпол, чиято давност изтича догодина. Появяваха се непотвърдени информации, че са били забелязани тук и там в страната. Ако инфарктът - първоначалната предполагаема версия за смъртта, не беше убил Христов, нямаше и да се разбере, че е тук. Решението за погребение най-вероятно е взето от съображения за наследството му.
МВР разследва и версията, че може да е вкаран на територията на България и като труп. Ако се потвърди, означава, че е ползван канал през границата, който, като всеки канал, е покровителстван от хора в службите и в МВР.
ДНК-тест е потвърдил самоличността на Ангел Христов, но около смъртния му акт, издаден в 8 часа сутринта на Черешова задушница - 3 юни, има неизвестни. Разследването е отложило подготвеното опело и погребение. А тялото на Христов е закарано в София, за да му бъде направена аутопсия. “За мен е странно, че нито при получаване на съобщението за смъртта, нито при издаването на смъртния акт, някой е уведомил полицията”, заяви министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев.
От община Дупница не коментират защо дежурната служителка от ГРАО, съставила акта, не го е направила. Законът изисква длъжностното лице по гражданско състояние да изпрати документа за самоличност на починалия в най-близкото районно управление на МВР. Смъртният акт трябва да се състави до 48 часа от настъпването на смъртта и за него се изискват три документа - съобщение за смърт, издадено от компетентно медицинско лице, документ за самоличност на починалото лице и документ за самоличност на този, който го обявява. Не е известно кой е лекарят, констатирал смъртта на Ангел Христов. Полицията издирва дали и кой е помогнал на Христов да се укрие в дома си и колко време е продължило това.
Изглежда, че в Дупница, известен навремето като Галевград, страхът от Галеви е още силен.
Историята на Галевите
Ангел Христов и Пламен Галев стават известни като част от т.нар. “банда на офицерите“. Възходът им тръгва от специализирания отряд за борба с тероризма, следва Службата за борба с организираната престъпност, за да преминат после от другата страна. Не са първите антимафиоти, станали мафиоти.
Ако бяха останали в България, отдавна да са излезли от затвора. Двамата трябваше да бъдат настанени първоначално в Бобов дол - за адаптация, а след това да бъдат преместени в затворническото общежитие в Самораново, което е съвсем близо до дома им. “Имаше един такъв, който изтърпяваше наказание в заведение открит тип - Митьо Очите. Той прекара цялото си време по барове. Не мога да си представя, че в друга държава ще се съгласят да изтърпяваш наказанието в дома си”, заяви през 2012 г. тогавашният шеф на митниците и бивш началник на ГДБОП Ваньо Танов, вече покойник. Още тогава той допусна задкулисни договорки и пазарлъци къде да изтърпят присъдите.
В изчезването на братя Галеви има нещо гнило, беше казал Танов. В завръщането им след 11 години също.
Автор: Емилия Милчева, Дойче веле
